автор Венцислав Петров
София, октомври 2020
Оптиката във фотографията има параметри лесно поддаващи се на измерване, да речем разделителната способност но всеки обектив притежава и нещо като “душа”… Набор от характеристики, понякога дори случайни технически несъвършенства, които са важни за пресъздаваните образи но трудно могат да се мерят обективно и с цифри.
Обективите са инструментите за работа на фотографа и моят интерес към техните възможности е съвсем разбираем. При това с напредването на технологията, основните технически параметри като оптични възможности започнаха бързо да се приближават към максимума. И в този аспект обективите започнаха много да си приличат.
Но другите им характеристики, примерно характерът на размиване на фона или специфичното пресъздаване на области със сложно наслагване на обекти и светлинни източници и прочее са ключови за постигане на художествени цели. А в този аспект няма два еднакви обектива.
Преди години започнах да търся информация по тези въпроси. За съжаление и за разлика от лесно достъпната за всеки обектив суха техническа информация, твърде малко други неща касаещи художественият елемент се публикуват и обсъждат. Да много често се споменават неща като феноменално “боке” да речем, но в сравнение с какво и защо…
И така постепенно стигнах до идеята да започна собствен анализ и сравнение. В контролирана среда и така, че да може да се сравняват еднакви елементи.
Преди години с помощта на няколко приятели се появи статията:
“Най-добрият обектив – Пътят към съвършенство”
Още един повод тогава бе удоволствието от срещата с Leica Noctilux.
Много време мина и вода изтече оттогава… Нови системи се появиха на пазара, обективи, цели семейства оптика от висок клас. И технологията се разви и изискванията… Дойде време за продължението…
Подчертавам, в това си изследване ще обръщам внимание преди всичко върху художественият елемент, който един обектив “вкарва” в пресъздаваните от него изображения. Всеки може да намери достатъчно материали относно останалите технически характеристики.
И така след известно планиране и подготовка с помощта на няколко приятели, започваме ново приключение в света на оптиката. Отново за да пресъздадем сцена, което да не се мести и да бъде 100% статична разчитаме на Арт-къща с музей “Куклите”.
Естествено интересът за тестване бе към оптики и камери от висок клас, съответно и осветлението трябваше да бъде на ниво. Възможността всичко необходимо да бъде доставено в България на време и в нужната комплектация бе осигурена от:
Dynaphos ((Професионално студийно осветление и друго студийно оборудване. Специализирани решения за фотография, видео и кино.)
Magic shop – Георги Николов (Lenses & camera rental)
Photosynthesis (място за фотография, хора и идеи)
VIP Trading Digivision Ltd (официално представителство на Ricoh (Pentax), Tamron, Leica, Lomography и Rodenstock за България)
Такова количество техника, осветление и оптика бе логистичен кошмар, справихме се с помощта и заедно с моите колеги: Теодор Петров, Владимир Томашевич, Димитър Кръстев, Събин Коларов, Николай Колев.
Някои камери са твърде нови, идват откъде ли не в Европа, имахме късмет обаче, на косъм но всичко пристигна с няколко часа разминаване. Ако ще правя редовно такива тестове, обаче ще е нужно да си избера по-обемно комби. И си записвам да специализирам някъде курс по подреждане обратно във фабричната опаковка на фототехника. Вадя я лесно и уж всичко помня откъде, а тя като види бял свят като че ли си удвоява обема и няма събиране обратно… Но някак се справихме.
Този път по идея на Тео решихме да добавим към тестовете и специализирани кино (видео) обективи. Защо? Първо от любопитство, как да не му е интересно на човек да види в една и съща сцена как работи обектив който струва малко под 30 000 долара броя… Специализираните кино обективи имат своите характерни технически особености като да речем никакво “дишане”, т.е. промяна на увеличението при префокусиране, точна бленда която се мери в t/stop а не в f/stop. Дори скалата им за разстояние е точна. Тези параметри не са интересни във фотографията, но това как пресъздават една сцена в дълбочина определено. Dобавяйки към всичко останало благодарение на Magic shop rental Георги Николов и два обектива ARRI Zeiss Ultra prime + преходник от PL mount към Sony E. тръгваме да строим постановка…
Славна дружина планина повдига…
Сцената предварително беше обмислена със следните задачи:
- Основна фигура
- Фигури на преден план, включително дребни елементи между тях
- Фигура основна на заден план
- Малки лампички на заден план, разположени в десният диагонал, така че да може да се прецени характер на размиването (бокето)
- Две светлини, разположени така, че да бъдат близо до основната и предната фигура и да са директно насочени към обектива. Идеята е ясно да може да се прецени издръжливост на обектива към директни източници и доколко и как влияе тя на основният образ.
Речено сторено, но колкото и да изглежда лесно, падна сериозно подреждане. Няколко кадъра и “тайм лапс” от подготовката…
Няколко пъти “рафинирахме” идеята, накрая решихме да направим и допълнително още едно снимане с фокус на предната фигура, за да може по-отличимо да се прецени задният план от една страна, а също и да се види как се справят обективите при фокус по края и то с близки светлинни източници в кадър.
Финалната сцена, с фокус върху средната фигура:
Със фокус върху предната фигура:
…
Камерите и обективите включени в този тест са:
Canon EOS R5
+ Canon RF50mm F1.2 L USM
+ Canon RF85mm F1.2 L USM
+ TAMRON SP 85mm F/1.8 Di VC USD F016
+ Zeiss Otus 85mm f1.4 ZE
LEICA M10
+Leica Noctilux-M 1:0.95/50 ASPH.
NIKON D850
+ Sigma 85mm f/1.4
Panasonic DC-S1R
+Panasonic Lumix S Pro 50mm f/1.4
PENTAX 645Z
+HD PENTAX-D FA645 MACRO 90mmF2.8ED AW SR
(35mm Equivalent: 70 mm)
Pentax K-1
+ HD PENTAX-D FA★70-200mmF2.8ED DC AW
+ HD PENTAX-D FA★85mmF1.4ED SDM AW
+ smc PENTAX-FA 77mmF1.8 Limited
+ HD PENTAX-D FA★50mmF1.4 SDM AW
SONY: ILCE-7RM4
+ Sony FE 85mm F1.4 GM
+ARRI Ultra Prime 50mm
+ARRI Ultra Prime 100mm
Hasselblad X1D II 50C
+Hasselblad XCD 65mm f/2.8
(35mm Equivalent: 50 mm)
За да можем максимално оперативно да свършим снимането, реших осветлението да е постоянно, работи се от статив, с приоритет на бленда и ISO 100.
Осветлението е Отляво на камерата, Godox SL200-II, отдясно Godox FV150. Всяка от фигурите е локално осветена с Godox S30 + клапи.
Правоъгълният осветител над главата на предната фигура е Godox M1, изправената висок панел между двете фигури е диоден RGB NanGuang CN-RGB88
Всички осветителни тела са проверени дали отговарят на спецификациите си със спектофотометър Sekonic Spectromaster C-800, като с удовлетворение установихме, че без изключения надхвърлят заявеното. Максимална разлика в цветните температури ~100 К.
Използваният статив е BENRO MACH3 TMA38CL + ЯБЪЛКОВИДНА ГЛАВА BENRO G3 LOW PROFILE
Преди да публикувам фотографиите искам да уточня няколко важни подробности. Идеята е, да се видят и сравнят характеристики на обективите като начин на разработване на преден, основен и заден план. Характер на “бокето”. Как се развива в пространството “бокето” и т.н.
Това изследване няма за цел сравняване на разделителна способност и MTF характеристики на обективите. Затова и всички фотографии съм оразмерил до размера по дългата страна, който е най-близък до камерата с най-малка разделителна способност, в случая Leica M10.
Друг много важен аспект от изследването е максималното уеднаквяване на начина по който се обработват RAW файловете. Имайте предвид, че всеки без изключения или поне аз не ги знам RAW конвертор си вкарва някакво “шарпене” т.е. изостряне. Лошата новина е, че колко и как зависи от камера, обектив, има ли за тях профил или не. След много опити и сравнения, достигнах до извода, че единственият начин реално да се сравняват обективи, е ако напълно се изключат каквито и да са оптични профили, стандартни процедури за изостряне и т.н.
Тоест дебело подчертавам, че всички изображения са без коригирани оптични аберации, включително и не е коригирано винетирането. Така ще можете да прецените максимално добре, какво точно един обектив реазлно дава като оптика.
Всички фотографии са с еднакъв баланс на бялото и всяка отделна поредица е с направено калибриране по цвете еталон ColorChecker Passport Photo 2. Естествено колкото и да съм се старал, не съм способен да направя изображенията абсолютно еднакви като цветове, това е невъзможно, но са толкова близки, колкото позволява технологията без индивидуална обработка.
Сигурен съм, че мнозина от Вас ще се “стреснат” като видят как изглеждат изображенията без стандартното изостряне, но така много по-ясно се виждат разликите.
От написаното дотук, изключение са само фотографиите направени с Hasselblad HD2, те са стандартно обработени във фирменият софтуер Phocus където не намерих начин напълно да изключа оптичният профил на обектива.
За да съм още по-ясен, давам пример с изрязано само лицето на куклата от предният план от фотография направена с Pentax K-1+ HD PENTAX-D FA★70-200mmF2.8ED DC AW RAW файла обработен последователно в:
Capture One, Digital Camera Utility 5, DXO Photolab 4, Fast Stone и накрая същото изображение но обработено с напълно изключени оптични корекции и изостряне…!
В задната дясна част на кадъра са разположени светодиодни лампички за украса на новогодишна елха. Ако знаех колко нерви щяха да ни причинят, непременно трябваше да намеря такива с нажежаема жичка… Но уви, беше късно като видяхме, че общо взето в зависимост от камерата, трябват понякога по 5, 6 кадъра за да ги хванем горе долу всичките… И пак не са еднакви… Не помага нито настройката на 50hz анти трептене нито нещо друго. Явно някой китаец е решил да ги направи с ШИМ без да се вълнува от това, че може да станат декор за фототестове… Както и да е, горе, долу събрахме кадри, на които може да се види достатъчно…
Започвам с поредици от фотографии с всеки от обективите, съответно камерите. По-късно ще публикувам и извадки от изображенията със сравнения и анализи.
Ако желаете да разгледате изображенията във Вашият браузер, натиснете тук!
Изображенията са много и е по-удобно ако ги изтеглите при Вас и ги разглеждате локално. Можете да ги изтеглите в размер 5000 пиксела по дългата страна оттук:
Canon EOS R5 (280Mb) – натиснете за изтегляне
+ Canon RF50mm F1.2 L USM
+ Canon RF85mm F1.2 L USM
+ TAMRON SP 85mm F/1.8 Di VC USD F016
+ Zeiss Otus 85mm f1.4 ZE
LEICA M10 (59.4Mb) – натиснете за изтегляне
+Leica Noctilux-M 1:0.95/50 ASPH.
NIKON D850 (72.3Mb) – натиснете за изтегляне
+ Sigma 85mm f/1.4
Panasonic DC-S1R (50.3Mb) – натиснете за изтегляне
+Panasonic Lumix S Pro 50mm f/1.4
PENTAX 645Z (18.2Mb) – натиснете за изтегляне
+HD PENTAX-D FA645 MACRO 90mmF2.8ED AW SR
(35mm Equivalent: 70 mm)
Pentax K-1 (210Mb) – натиснете за изтегляне
+ HD PENTAX-D FA★70-200mmF2.8ED DC AW
+ HD PENTAX-D FA★85mmF1.4ED SDM AW
+ smc PENTAX-FA 77mmF1.8 Limited
+ HD PENTAX-D FA★50mmF1.4 SDM AW
SONY: ILCE-7RM4 (107Mb) – натиснете за изтегляне
+ Sony FE 85mm F1.4 GM
+ARRI Ultra Prime 50mm
+ARRI Ultra Prime 100mm
Hasselblad X1D II 50C (35.2Mb) – натиснете за изтегляне
+Hasselblad XCD 65mm f/2.8
(35mm Equivalent: 50 mm)
Визуалните сравнения на толкова обективи и камери не са проста работа. Препоръчвам на всеки да си изтегли файловете от по-горе и след като направи основната селекция, да сравнява максимум две, три системи.
За удобство и като първоначална стратегия за анализ, съм направил с много рязане няколко файла, които нагледно да представят няколко обекта в сравним вид. Използвайте ги за да стартирате своето собствено проучване. Разделени са на две, сцена 1 и сцена 2.
Моля имайте предвид, че имаме пропуски на някои от обективите за някои бленди, разбирате, че е трудна работа да се провери всичко на място и веднага, а после условията са различни и вече няма смисъл.
И така, сцена 1:
Резултатите от Leica Noctilux са изведени отделно защото няма друг обектив започващ от 0.95 и файловете щяха да станат прекалено големи.
Следва сцена 2, Leica Noctilux също е отделена.
Моля имайте предвид, че от средноформатните камери, само Hasselblad има оптика отговаряща точно на останалите като фокусно разстояние. Pentax 645z, а също и Pentax K-1 + FA77 са различни от станалите. Но са достатъчно близки за да може да се сравняват.
Навсякъде където са показани резултатите от ZEISS Ultra Prime кино обектив, имайте предвид, че неговата бленда е плавна и е в T-stops а не в F-stops. Би могло да се направи точно сравнение, но щеше да отнеме много време с което не разполагахме. Затова са отделени на отделен ред с червена линия…
За да можете самостоятелно и удобно да разглеждате монтираните изображения в пълна разделителна способност изтеглете ги оттук:
Темата, която захванах още когато планирах си знаех, че ще е на границата между техниката и трудно описваните емоции. Затова и беше въпрос бързо да бъдат завършени тестовете за да има достатъчно време за анализи. В интерес на истината, плановете бяха да съм завършил с писането отдавна. Но като почнах да гледам и анализирам си дадох сметка, че ще е твърде повърхностно да споделя само едни бегли първоначални впечатления. И заимствах стратегия от друг бранш, – винарският – сомелиерството… Всъщност докато навлизах в анализите на изображенията, започнах да си давам сметка, че сравненията между художественият елемент на обективи в много отношения си приличат с такива между вина. И в двата случая имаме дадености, някои от които измерими, други не, но и в двата случая биха могли да бъдат и предимства и недостатъци в зависимост от творческият поглед и автора.
Изчаках достатъчно дълго време след като бяха направени тестовете. Същевременно, специално се „заглеждах“ по работата на тези обективи в много и различни ситуации и сюжети. Връщах се отново и отново към тестовите изображения, гледах и пробвах с някои от обективите различни други сценарии… И пак гледах отново и отново. И колкото повече наблюдавай, толкова повече ми става ясно, че съществената част от това изследване е вече приключена. На няколко пъти си бях подготвил заключението от което се отказвах давайки си сметка, че няма да е полезно на другите, а ще е само едно субективно мнение касаещо моите лични виждания.
Затова и ще се постарая да изложа, само онези мои наблюдения, които смятам, че са валидни и полезни за всеки, а останалото оставям на всеки индивидуално и сам да прецени. Колеги, гледайте внимателно, преценявайте това, което виждате през призмата на вашето лично творческо виждане и маниер на работа и само тогава ще са от полза резултатите. В тази връзка, последното, което бих написал е някаква класация. Въобще смятам класациите за нещо дълбоко порочно като маниер, когато иде реч за художествен и артистичен елемент…
Някои общи наблюдения и принципи, които мога да формулирам ясно. Отчетливо се вижда разликата в поколенията обективи. Всяко следващо поколение става оптично по-съвършено, с по-малко неконтролирани аберации и по-точно цветопредаване. Тук следва да направя и едно голямо уточнение, обективи правени за филм, не могат директно да бъдат сравнявани с такива за цифрова матрица. Защото при първите фокусирането на една точка е на различно разстояние в зависимост от дължината на вълната, докато при съвременните обективи са взети мерки, фокусът да бъде в една повърхнина. Естествено всичко това се отразява и на обектите на фокус и на зоните на размиване т.е. характера на бокето.
И като стана дума за боке, от неговият стил много зависи и крайното „усещане“ за един обектив. Естествено това, кой какво харесва и предпочита е въпрос субективен. Аз предпочитам ненатрапчиво, информативно и кремообразно боке. Като технология, отбелязвам някои елементи, които могат да бъдат важни за крайният резултат. Това колко добре са коригирани аберациите по краищата и как изглеждат светлините извън фокус в сравнение между среда и краищата на кадъра. Имам предвид, типичната „лимонообразна“ форма на кръговете по краищата. Колкото е по близка до кръг при колкото се може по отворена бленда, толкова по-добре… (Според мен). Обърнете внимание кои от обективите, откъде нататък започват да бъдат ОК.
Следващият елемент на които обръщам внимание е, характера на самото размито „кръгче“ (светлините отзад) Идеалното от моя гледна точка е това, което е равномерно, без „лучени“ кръгчета вътре и най-светло в средат, много плавно намаляващо към края където не бива да има рязка по-светла окръжност…
И кръгчето е добре да има възможно най-правилната форма, без да „виждате“ перата на блендата, т.е. да е многоъгълник…
По-тъмните в средата кръгчета, които стават по-светли към краищата са признак за т.н. „нервно“ боке, страничен ефект от което е субективното усещане за увеличаване дълбочината на рязкост… и не доброто отделяне на обект от фон.
Внимателният преглед на изображенията показва и големи разлики между това, как светлините в кадъра биват показвани и отделно, колко и как те влияят на другите елементи. Тук отбелязвам и голямата разлика между поколенията обективи, която е отчетливо видима. Естествено, това е и ефект, който може да бъде използван в конкретни ситуации в полза на крайният резултат.
Не мога да не отбележа специално изненадата, която поднесоха Zeiss филмовите обективи на повече от двадесет години. Макар и да са проектирани за формат близък до APS/C те първо се справиха почти перфектно и на FF. Но по-важното бе, че отчетливо се вижда колко добре се справят и като боке и контрол на светлините в кадъра. Класа определено, усещането беше като да покара човек стар Ролс Ройс. Много екстри от днешният ден ги няма, но усещането за суперлукс и грандиозен автомобил е налице. Впрочем сами мисля добре виждате как се справят тези обективи.
От моя лична гледна точка има обективи от които съм разочарован, а от други изненадан. Няма и директна и пряка корелация между цена и резултат.
Това изследване още веднъж затвърди моето мнение, че всеки трябва внимателно и с разбиране да подходи към избор на обектив. За да може да реализира своите виждания в кадрите, които прави… И последно, гледайте внимателно изображенията, които създава един обектив. Не се ръководете, от сравнения и разделителна способност, те са технически параметри, които са важни едва, когато обектива може да ви даде онова изображение, което искате…
С течение на времето се надявам да добавям още обективи, включително и такива с историческо значение и естествено тестовете ще бъдат публикувани така, че всеки сам да може да гледа и преценява…