София, декември 2020г.

 

Имало едно време един статив. Здрав, карбонов, лек и удобен. Ходил къде ли не, обиколил Европа, бил във дворци, ходил вдън гори Тилилейски, зъзнал при -25 в Рила чакайки вълци. Но животът му ставал по-труден от ден на ден. По-големи обективи, все по-тежки… Докато един ден…

Спокойно…, приказката е с щастлив край 🙂 статива отиде в приятел, а при мен на служба е вече внука му.

Някак обаче след толкова години работа и добри спомени не мога да не отбележа вярната му и самоотвержна служба. Пък и мисля една техника се познава каква е, най-вече след като отдавна и е минал гаранционният срок и е поработила сериозно.

Отварянето на кутии и разглеждането на току що извадени от тях лъскави неща някак не ме “влече”.  Предпочитам да знам какво е отпечатало времето върху техниката… и да си правя изводите кое и как. Пък и да имам едно, две наум, когато работя с новият статив от същата марка.

Запознанството ми с BENRO C2980T, впечатленията от работата с него, а най-вече периодичните проверки за състоянието му, съм описал тук:

>>>Статив, избор, впечатления и защо Benro?<<<

Надявам се, поради “генетичното” сходство и “внукът” след години да получи същите хвалебствия и да е оставил такива спомени.

Случвало се е да работи извънредно и не по трудова характеристика 😉 В едно родопско село помогна да се затвърди славата на фотографите като хора дето все ще измислят нещо… и… окачихме го агнето 🙂 Майстора взе че му хареса и пита за цената, но като я чу рече, че и по старият начин бивало… 😉

(Фотография 18+) Следва изображение, което не е подходящо за вегани и прочее. Моля да си затворят очите и внимателно да превъртят надолу… 🙂 После пак да ги отворят 🙂

 

 

 

 

 

 

…..

Въпросът: “А защо го смени бре” – витае наоколо нали? Историята започвам по отдавна.

Статив се купува с четене, питане и мислене. Колкото повече толкова по-добре, инак ще бъде компенсирано с излишно харчене. Един статив обикновено надживява много камери и фототехника и за разлика от тях е дългосрочна инвестиция и след години ще върши работа.

Внимателно съм избирал старият си статив, получих и добри съвети тогава. Доскоро съвсем и не мислех да го сменям.

Обаче преминах от APS/C на FF (Pentax K-1) заедно с подмяна на всичката оптика. Навремето изборът бе с достатъчна перспектива, но теглото и размерите на новата техника надхвърлиха с няколко пъти предишните. Имам обективи почти два килограма броя.

И макар добросъвестно да си работеше статива започна да ми става некомфортно. Не че не мога да свърша работа, обаче трудно. И най-малките вибрации затихват бавно. Ако се наложи камерата да застане различно от хоризонтално всяко докосване изисква време да затихне и ми пречи да работя бързо. Ако не съм с L-плоча и направя вертикален кадър си играя много за да фиксирам където искам.

А и след толкова години започнах да искам по-висок статив. Вярно е, че в повечето случаи не се налага, но когато потрябва високият статив е незаменим. Не само защото съм 190см. висок, но често се случва да работа на терен или места където нямам избор.

Смяната беше „плавна“, първо главата от Benro B2 стана BENRO G2 LOW PROFILE. По-нисък център на тежестта, по-удобна за работа. И се справя по-добре с натоварване. Работи доста тази глава, но като дойде време за смяна на статива, се замислих и за нея да подменя.

Знам аз добре, какво съветват за избор на глава към съответният статив 😉 От мен обаче да знаете, че общо приетите принципи са верни ако само си пиша ревюта за стативи. Налага ли се сериозна работа и то редовно, нещата изглеждат по другояче.

Каквото и да пише на една глава, колкото и да е добре и прецизно направена, много е важен диаметъра на „топката“. Като принципът е „колкото повече, толкова по-добре“… Въобще не се вглеждайте по разните параметри колко килограма издържа главата. Тя със сигурност ги издържа, никой обаче не пише и споменава, колко “провисва” след стягане. Колко стягане трябва, за да бъде стабилно фиксирана глава и прочее дреболии, които ще ви “извадят” нервите на терен. Пък и тогава въобще не ми е до стативи и глави, а гледам хиляди други работи и внимавам за какво ли не.

Да си пишат каквото искат, мен ме интересува като фиксирам, каквото снимам да завъртя леко и спокойно “врътката” камерата да заспи и да не е нужно за целта да се напъвам “до скъсване и четвърт назад”.

И затова избирам глави предназначени според производителя за повече от нужното ми като килограми… Лабораторните писачи няма да са съгласни сигурно но нищо, нека ми е зле… 😉

И така първо се появи главата BENRO G3 LOW PROFILE, после си избрах и комай единственият подходящ за мен статив, BENRO Mach3 TMA38CL

Който е чел други мои ревюта и тестове знае, че не ми е в стила да отварям нова опаковка и да подскачам възхитен около съдържанието. Имам си стратегия за писане на позитивни ревюта, която накратко е: Работи само с онова, което искаш и си сигурен, че ще върши работа. Така съчетавам позитивните ревюта с полза и за мен и за този, който чете.  Това, което не става според мен, оставям на някой друг да му намери правилно предназначение и да напише за него… 😉

Затова първо с главата. Навремето първо излезе BENRO G2 LOW PROFILE и се сдобих с нея още от първите бройки. След нея по-късно се се появи BENRO G3 LOW PROFILE а двете си приличат като капки вода, само размерите са различни.

Нали съм хитър, реших преди да сменявам главите да взема и поразгледам как е преживяла моята BENRO G2 LOW PROFILE тези без малко две години…

Разглобих я да я видя как е отвътре. Повече от година и половина трудов стаж, не е малко, макар че не е и много, но сериозните проблеми имаше достатъчно време да се проявят и отбележат.

Изводите, които си правя след отварянето са:

Като конструкция нямам забележки. Качеството на материалите е добро с изключение на покритието на главната „врътка“. Имам предвид онази приятна на допир леко гумирана повърхност на “врътките”, която много бързо се надраска и скоро от работа се “излъска” до блясък. Не че нещо, но се дразня от такива дреболии. Бях готов да го прежаля на фона на другите достойнства. Но явно и на други е правело лошо впечатление Benro са си взели бележка…  Вече няма и помен от този проблем новите глави са ОК.

По важните неща като покритие на “топката”, материала в който е поставена (вложката) и елементите за стягане, не намирам визуални белези за износване или някаква щета. Нагледал съм се на глави на които след не много работа се деформират вложки, почват луфтове и т.н., тук всичко е добре.

Снимките мисля говорят достатъчно. Новата BENRO G3 LOW PROFILE погледнах, същата е, ще я проверя след някоя друга година как е със здравето.

Събирам и главата и разглобявам статива и него да поразгледам. Новобранец е, но с трудова книжка вече, че и записани някой  друг ред вътре.

Първото впечатление е, че конструктивно и технологично е изпълнен отлично. Карбона е 9 слоен, за разлика от предишните модели. Слоевете са разположени под ъгъл и преплетени. Стабилен е. Всъщност да отбележа, че има един ефект, „с хубавото бързо се свиква“ та след месец работа нарочно направих един проект със старият статив и същата камера и обективи. Е, тогава разликата беше очевидна и по-убедителна… 🙂

Освен статива, в комплекта идва и не лоша чанта, която го събира удобно заедно с главата. Когато местя много техника и съм с автомобил е удобно. Когато работя на терен съм свикнал или на раницата или най-често си го нося в ръка. Удобно и бързо.

От проблемите, отбелязвам да си стегнете хубаво гумените крачета. Отвиват се лесно. Иначе рискувате ако не внимавате да затриете някое без да се усетите.

Явно за да се използва с лекота статива всички резби са правени с достатъчно голям луфт, така че лесно се отвиват и завиват, но за гумените крачета и закачалката за тежест на централната колона това може да означава и да ги загубите. Та, стягайте и даже добавете малко фиксатор (не постоянен) за резба.

Ако се интересувате защо цанги съм избрал? Намирам ги за по-практични. Шансът нещо да се счупи е минимален. Дори и най-добре направените щипки през зимата се случва да се счупят защото се е заврял лед отдолу или нещо друго. Ако се чудите какво, в горите се намират всякакви такива работи. Чисти се по-трудно с щипки и единственото му предимство на което се позовават, а именно бързото отваряне е общо взето мит. Важи но предимно за “новобранци”… Това си е мое мнение, ако си ги харесвате щипките, щракайте си ги 🙂

Имам и препоръка към Benro, много ми се ще поне за високият клас стативи гумените крачета да са заменяеми не само със стоманените шипове за тежки терени (идва в комплекта) но и с плоските гумени крачета, които в някои условия са по-подходящи. Примерно на лъскав паркет осигуряват повече устойчивост, отколкото стандартната конфигурация която сравнително лесно се пързаля по такива повърхности. Важи за плочки, полирани подове и т.н.

Случва ми се често да работя в интериори с много гладък под и в бих предпочел да имам още една опция за смяна на накрайниците.

Например за да снимам това:

Гуидо Боначи - Guido Bonacci

Трябваше да работя върху този паркет:

А на такава повърхност стандартните гумени крачета по-лесно се пързалят. Не е фатално, но може да е по-добре.

В началото тези леко “халтави” резби на цангите ми бяха непривични. На старият статив резбите са осезаемо по-плътни и се въртяха цангите по-мазно. С времето обаче почвам да оценявам удобството за секунди да се “разпъне” статива, а ако е бил във вода без проблем да го съберете за “отрицателно” време.

Вече ми харесва, че са така подбрани луфтовете и размерите на резби на цангите. Често се случва да „топя“ статива във вода и със старият беше по-трудно после да изхвърля водата, която е събрал. А и леко разхлабените резби, позволяват много бързо разтягане и прибиране на статива, което си е голям плюс ако трябва често да се мени локацията. Не че нещо но в храсталаците не е удобно ходенето с разпънат статив 😉

BENRO Mach3 TMA38CL заедно с BENRO G3 LOW PROFILE поработиха във всякакви ситуации и места. Към момента особени забележки нямам, статива е солиден, удобен и надежден. Главата е отлично попадение за моят стил и начин на работа. Бързо, лесно, безпроблемно като не ми се налага дори когато съм с най-тежките обективи да „пресмятам“ с колко ще „хлътне“ надолу след като стегна…!

Късата колона не бързайте да забутате някъде като ненужна. В момента в който го направите, че установите, че ви трябва една много ниска позиция за снимка, която няма как да стане без нея… Проверено… 😉

Колкото до вадещата се колона. Знам аз знам, че намалява устойчивостта. Затова и като си го избрах статива, взех си по-голям модел отколкото би следвало 😉 И съм много доволен. Бързо се коригира височината с помощта на централната колона и понеже съм мързелив силно оценявам удобството да го правя с едно врътване. Ще ги преживея тези няколко стотин грама… А това пък да работя без централна колона въобще може ама някой друг път. Докато си нивелирам статива и всички охлюви ще са се изпокрили по храстите. Сега трябва ли да коригирам височина с една педя не ми се налага да въртя като подводничар… 🙂

Един статив, колкото по-добре си върши работата, толкова по-малко мислите за него. След времето прекарано с BENRO Mach3 TMA38CL все повече се радвам на факта, че мисля за всякакви други неща не и за него.

Накрая и примери за работен процес и работи създадени с помощта на BENRO Mach3 TMA38CL във всякакви места и условия:

Ще държа всички любопитни в течение как във времето се представя статива и главата. И не знам каква причина може да се появи за смяна, но никога не казвам никога…

 

Очаквайте продължение…, някой ден…

Автор: Венцислав Петров

VPetrov.photography

 

В публикацията са използвани и фотографии на Владимир Томашевич