25-09-2014, 11:56

Началото на легендите е обвито в мистерия и SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL не прави изключение. 31 мм фокусно разстояние за фотоапарати 35 мм формат е необичайно за общоприетите фотографски канони. Предпочитанията в японската школа във фотографията клонят към 28 мм (35 мм формат) за разлика от типичните за западния свят 35 мм (35 мм формат). 31мм фокусно разстояние е по средата: индивидуално и самобитно. Има много хипотези защо точно 31 мм. Моето мнение е, че това число показва прецизността, към която са се стремили при намирането на най-подходящите параметри, с най-малко компромиси, без да вървят в утъпканите коловози.

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL е във всяко отношение уникален, включително и като процес на създаване. Започва да го проектира прочутият Jun Hirakawa (平川), баща на FA 43 мм, FA 77 мм Limited, а също и Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM. Изключителен конструктор, създал обективи с непреходна стойност и запазено място в историята на оптиката. Но в този проект не постига успех и когато неговият прототип не получава подкрепа от ръководството на компанията, той се оттегля. Проектът на Jun Hirakawa не е одобрен, най-вече защото е за обектив с малки размери, компактен и с максимална бленда F2.4. Ръководството на компанията държи и третият поред обектив от планираната “суперзвездна” серия FA Limited да бъде максимално светлосилен, макар и с компромиси в размерите и теглото.

С конструирането на SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL се заемат други двама талантливи конструктори – Takayuki Ito и Masayuki Murata. През 2001 г. на бял свят се появява окончателният вариант с фокусно разстояние 31 мм и максимална бленда 1.8. В този обектив Пентакс влага всички технологии, с които разполага: без ограничения на бюджета, с възможно най-малки компромиси, с максимални параметри. Използваните стъкла са с най-високите параметри, достъпни на пазара, просветляващото покритие е развитие на фирмената многослойна SMS система. SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL е последният от серията “суперзвездни” FA Limited обективи, който излиза на пазара. Тези обективи покриват най-използваните фотографски диапазони с фокусни разстояния 31 мм, 43 мм, 77 мм и са хармонична комбинация, като взаимно се допълват.

Говори се, че усъвършенстването на системата за многослойно просветляване SMS на Пентакс се прави не по повод серията FA Limited, a във връзка със специална поръчка на японската полиция за камери, които могат да работят нощем и да заснемат номерата на автомобилите въпреки светещите фарове. И отличните резултати, получени при изпитанията на новото просветляване, просто идват в подходящ момент. Новата и усъвършенствана система за просветляване дава неочаквано високи резултати, приложена за фотообективи, но е много скъпа за производство. Естествено, за FA Limited, от чиито обективи се очаква най-доброто, цената не е проблем и за тройката обективи се използва усъвършенстваната SMS. Въпреки усилията, през годините тя остава много скъпа и продължава да се се използва само за малко обективи от най-висок клас.

В обектива се използват и aсферични лещи, чиято форма е получена чрез скъп, но много прецизен процес на топло формоване (molding), който осигурява сложна крива на повърхността с минимални отклонения. Двата елемента от специално стъкло са от различни сортове, като единият е със свръхниска, а вторият с ултраниска дисперсия.

Едно от най-големите предимства на серията “суперзвездни” обективи и в частност PENTAX FA 31mm f/1.8 AL е, че са проектирани за 35 мм филмови камери, но в тяхната конструкция, системи за просветляване и оптични характеристики са взети всички мерки, които позволяват да работят пълноценно и с цифрови камери и матрици.

Не е тема на тази публикация, но отбелязвам, че поради редица технически причини и физически ограничения, обективи, които са произведени за филмови камери, не могат да бъдат пълноценно използвани в апарати с цифрова матрица, ако това не е предвидено още при конструирането. Което е много жалко, защото във филмовата ера са създавани уникални оптични шедьоври, които поради пазарни и финансови причини, едва ли биха видели бял свят в наши дни.

Още едно достойнство на PENTAX FA 31mm f/1.8 AL е липсата в неговата конструкция на двигатели, системи за оптична стабилизация и прочие елементи, които биха ограничили неговата дълговечност и използваемост в бъдеще. Ако бъде съхраняван и използван правилно, PENTAX FA 31mm f/1.8 AL е практически вечен. В днешно време е трудно да се намери обектив почти изцяло от стъкло и метал, без стареещи елементи и при това предназначен изначално за използване и в цифрови камери.

Приживе знаменитият самолетен конструктор Сухой беше казал, че само красивите самолети летят добре. Същото според мен важи и за обективите. SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL е определено красив! При това класически красив, с непреходна форма и солидно усещане, когато се хване в ръка. Обективът е с вграден сенник, също метален, несваляем. Срещах коментари, че този сенник пречи на използването на някои филтри. Не намирам това за сериозен проблем: обективът е достатъчно уникален и скъп, за да има смисъл да си позволим и адекватен по размер филтър за него без използване на преходници.

Основните технически параметри са:

Фокусно разстояние (35 mm format) 31 mm (47.5mm еквивалент за APS-C)
Максимална бленда F1.8
Минимална бленда F22
Зрителен ъгъл 49°
Оптична конструкция 9 elements / 7 groups
Брой на елементите на диафрагмата 9
Минимална фокусна дистанция 0.3m
Макро отношение 0.16x
Размер на резбата за филтър 58mm
Диаметър и дължина 65 x 68.5 mm
Общо тегло 345g

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL е умерен широкоъгълен обектив, като зрителен ъгъл за камери 35мм формат и вероятно най-близо до понятието “нормален обектив” за камери APS-C формат. Или във всеки случая тези 31мм поне за мен са най-близо до идеалното фокусно разстояние за универсална и обща употреба конкретно с Pentax K-3

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL използва система за фокусиране чрез промяна на разстоянието между групите лещи. Този метод позволява добър контрол върху аберациите и перспективните изкривявания, и то в зависимост от разстоянието до обекта, което е особено важно при отворена бленда.

Със серията обективи FA limited Pentax въвежда и още една блестяща техническа идея, която е много интересна и актуална и днес. Във всеки от тези обективи има вграден чип. След производството и настройката на обектива на специален стенд се правят поредица от тестове на различни разстояния, всички бленди и прочие, а резултатите се записват в този чип. Така пълната характеристика на обектива (конкретният обектив), включително и като MTF данни, е достъпна за камерите, които могат да я интерпретират. И ако примерно бъде активирана функцията, която повечето камери на Pentax поддържат за автоматично установяване на бленда, в зависимост от условията, тя използва информацията от чипа на обектива.Това позволява при конкретните светлинни условия и дистанция до обекта да бъдат избрани настройки, осигуряващи възможно най-добрите оптични параметри за конкретния обектив. Камерата може да използва и информацията в чипа за фина корекция на експозицията, включително в зависимост от разстоянието до обекта и избраната бленда, и всичко това отново за конкретния екземпляр.

Каквото и да се пише за един обектив, най-важното е какви изображения и в какви условия може да осигури. Формализирането на параметрите завършва в дебрите на хартиените сравнения, които в края на краищата не могат да опишат обектива в неговото единствено смислено амплоа, а именно да проектира изображения върху лентата или матрицата на апарата.

Не е тайна неодобрението ми към съвременната тенденция за конструиране на обективи така, че да се представят добре на синтетични тестове. Това довежда до максималното отстраняване на аберациите от всякакъв вид (първични, вторични и прочие) и повишаване на контраста до максимум. Едно от естествените следствия за картината е отстраняването на меките преходи в полутоновете. Такъв обектив се справя прекрасно при тестове за разделителна способност и MTF кривата му изглежда добре. Всичко това е прекрасно в света на сравненията, но аз лично нямам намерение да снимам или да си правя колекции с тестови таблици все пак. Много повече ме интересува изображението, което получавам, фоновото размиване (боке), неговият характер, микроконтрастът и пластичността на изображението.

За всеки любопитен в интернет има достатъчно синтетични параметри и сравнения, включително и за SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL.

В този материал традиционно ще наблегна на моите субективни впечатления от обектива и неговата работа в различни условия.
Ще избързам и ще напиша основните си изводи от досегашната работа с SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL в няколко изречения.

Едно от най-красивите и уникално по характер боке според мен; без аналог във всичко, което съм виждал на практика.
Перфектни цветове и цветопредаване: точни, ясни, дълбоки и с голяма динамика.
Невероятно богатство на полутонове, разкошен микроконтраст.
Висока разделителна способност, равномерна в цялото зрително поле, отличаваща се с изключителна детайлност.
Още от F1.8 обективът е перфектен и най-отворената бленда е напълно използваема и осигурява перфектна детайлизация.
Ергономика и конструкция, създадени като за вечно използване и неподвластни на времето. Този обектив сигурно и след 50 години ще бъде също толкова работоспособен и перфектен, колкото днес.

Един от най-добрите обективи, правени някога в света на оптиката, и то не само в рамките на Pentax, а изобщо.

Пишейки това, си давам си сметка, че ако със слово можеше да се опише образ, то нямаше да има нужда от образа. Затова и ще представя обектива в различни ситуации и светлинни условия, за да може чрез тези образи, всеки да направи извод, как, в какво и доколко обектива покрива неговите субективни изисквания и виждания.

В заглавието на темата написах: “5000 км, до Антверпен и обратно”. До голяма степен материалът е смесица от представяне на обектива и пътепис. Кадрите, с които илюстрирам възможностите на обектива, бяха направени в разстояние на две седмици и сериозен дефицит от време. Вероятно и това ми представяне на обектив е най-спонтанно и неподготвено. Снимките и получените резултати разгледах чак след връщането ми в София, ако не се брои преглеждането на екрана на апарата.

Случаят постави нещата така, че се наложи пътуване до Антверпен по важен семеен въпрос. Пътуването бе с автомобил, а това е почти цяла Европа по диагонал. Не е тайна, че не снимам с варио обективи и не разполагам с такива. Естествено, удобството на варио обектива е безспорно, но винаги съм търсел конкретен резултат в изображенията и до голяма степен предпочитам по-скоро пълната липса на снимки, отколкото наличието на такива с компромиси. Добрите спомени остават, докато снимките, в които нещо макар и малко недостига, по-скоро не намирам за ценност.

Предвид на ангажиментите ми с това пътуване предварително бе ясно, че едва ли ще разполагам с достатъчно време и възможности за типичната планирана спокойна работа с комплект обективи. Симбиозата между полурепортажната фотография, малкото време, големите разстояния и твърдите обективи е трудна. SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL е обектив, който внимателно изучавам от много време и към който имам особен интерес. Пътуването бе отличен повод да тествам доколко концепцията ми за такива ситуации е изпълнима: да използвам в голяма част от времето един обектив, който не е варио, а същевременно да покрие голяма част от нуждите.

Този път, за разлика от обичайната ми практика, обективът дойде буквално дни преди тръгването ни в най-натовареното ми време и без шанс да направя и един кадър с него. Първата снимка се случи във Виена… Оттам насетне 98 % от кадрите бяха направени само с този обектив. Така се получи от една страна, поради големия ми интерес, а на практика и поради липсата на особена нужда от друго фокусно разстояние. Сега вече съм сигурен, че за хората, предпочитащи да снимат с “твърд” обектив, SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL, е решение за голяма част от ситуациите при пътуване, архитектурни снимки, градска среда и общи пейзажи. Но нека не избързваме.

Напрегнатата ми програма и няколкото града, които трябваше да посетим, добавят и известна репортажност в това представяне, което пък правя с особено желание. Най-вече защото крайната дестинация е градът на Рубенс.

Ще направя малко отклонение, за да подчертая особеното значение, което този град има в историята на изкуството. В миналото, след апогея на Ренесанса в Италия, доминиращ център за изящните изкуства стават Северните градове. Макар и силно повлиян от Италия, Северният Ренесанс постига една удивителна сплав между южната цветна пищност и строгата, пестелива и същевременно тежка готическа изразност. Върховете на този период са свързани и до голяма степен се олицетворяват с титани като Рубенс и Рембранд. Техните търсения в изкуството са една успешна реализация на това, което днес най-сполучливо може да се опише като компресия на същността. Смятам, че до голяма степен достиженията от този период биват ненадминати и последвани от залез, който продължава и днес.

За мен има неуловим, някак виртуален паралел между специфичната изразност на Северния Ренесанс и това, което търся и виждам като резултат от някои обективи на Пентакс. Различни и далечни са Северният Ренесанс и японската оптична школа, но аз намирам общо между тях. Така че пътуването бе и един повод за среща на източната технология, западното изящно изкуство и удоволствието от личната ми съпоставка на толкова различни пътища, стремящи се към сходни цели.

Древните са казвали, че всички пътища водят към Рим, но за където и в Западна Европа да се тръгне, все през Виена е пътят. В тази връзка задължителните снимки от двореца Шьонбрун са налице. Десетина години не бях посещавал Виена и градът, който ми е дълбоко познат, този път ми се откри различен. Променен за тези години, по-аморфен и с много дребни елементи, привнесени отвън, които ми е трудно за толкова кратко време да асимилирам като съставна част от особената му култура и визия.

Всички снимки оттук насетне, освен ако изрично не е указано друго, са направени с SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL и Pentax K-3

Следващите две снимки са пример за разликата в зрителния ъгъл, перспективата и пространствените изкривявания между SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL иHD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL

HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited

PENTAX FA 31mm f/1.8 AL е определено по-подходящ с оглед малкото време, с което разполагам, за снимане от ръка и с по-лесни ракурси. Връщам го на апарата и продължавам с бърза крачка, гледайки часовника. Някои броим секундите, а други – часовете… 🙂

А трети – вековете…

Наблюдавам интересно явление. За последните десетина години е настъпил грандиозен отлив от фотографията, за сметка на небивал прилив в … трудно ми е да намеря точен термин, може би просто “щракането”. Тук-там сред тълпата се мярка някой с апарат, поне наподобяващ истинска камера. Фотоапаратите от голям клас почти напълно липсват. Всичко това за сметка на телефони и таблети… с дръжки. Това е последната мода. Дръжчица със спусък и селфита във всякакви позиции, както и снимане над главите на другите. И всички тези устройства не спират да снимат… хиляди, милиони кадри, всяка секунда, във всяка посока… И естествено, 80% от снимките са “селфита”, кое от кое по-смислени и оригинални: “ям сладолед”, “и семки”, “дъчва дъвка, но не къде да е” и прочие…

За мен цялата тази цифрова вакханалия е потресаваща; струва ми се едно безкрайно и безсмислено трупане на петабайти оптичен боклук. Но отбелязвам и един малък положителен елемент: под напора на тези тълпи навсякъде, където преди бе забранено да се снима въобще, сега е разрешено, макар без светкавица и статив. Разбира се, на фона на тези телефончета липсата на статив беше донякъде прежалима…

Все пак, за да не останете с чувството, че съм толкова критичен към “селфитата”, защото не ги схващам, направих и аз един опит да се запиша… Нямам си пръчица със спусък за К-3-ката и затова реализацията е по-консервативна…

В Техническия инструкциите на охраната са статива на гардероб, без светкавица, така че снимките по-долу са от ръка. Повод да проверя доколко снайперистката техника е валидна след половин ден с раница на гърб. Споменах вече, че влизането с апарат е безпроблемно, но със статив – категорично трудно. Хубавата новина е, че с подобни проблеми, преди нас, фотографите, са се занимавали снайперистите и има много натрупан опит, методология и указания. Естествено, още от София внимателно изучих темата и мога да твърдя, че намалих процента брак при снимките в лоши светлинни условия на под 20%, което ми се струва приемливо. Гарантираните четири “стопа” от стабилизацията на Pentax K-3 ги имам и усещам със сигурност, дори може би един в повече. Така системата за стабилизация, заедно с моята нарочна техника, позволяват в определени моменти да компенсирам липсата на статив.

Довиждане на Виена; продължаваме към Антверпен, но първо Германия.

Аутобаните не са каквито бяха само преди десетилетие. Имам чувството, че масовите ремонти са заразни и тази зараза не признава граници. От няколко хиляди километра аутобани 30 % бяха в ремонт, 30% – с драстично ограничение на скоростта, 15% – с възможност за каране без лимит на скоростта и останалите – тръгни-спри в задръстване посред море от коли. Общо взето, при каране на 80% от максимума, средната скорост, която направих, минавайки по “тройката” – най-натовареният аутобан от Нюрнберг покрай, Кьолн и Франкфурт към Антверпен, беше 85 км/час. Разбира се, дневно каране, включително и в най-натоварените часове.

Крайната дестинация на пътуването е Белгия. В Антверпен ще бъдем седем дни; надявам се да успея да открадна малко време за снимки. Времето е с нас, дъждовете току-що са престанали и е нетипично слънчево за района. Вероятно лятото тази година ще е следващите дни…

Междувременно започвам да си давам сметка за задачите, с които съм уплътнил времето си покрай основното. Освен новия обектив, искам да тествам и максимума, който може да се покрие като снимки в градска среда, с пълен набор обективи и техника.

В началото изглеждаше лесно, но след първия ден с приблизително десетина километра с раница и статив на гърба и постоянно спиране, развръщане и обратно, вече не ми се струваше реалистично повторението на този стандарт в разстояние на две седмици. Но пък без ходене не става. Даже се налага двойно над предвидените километри, защото първия път обиколката си е чисто разузнаване. Едва втория път вече знам по кое време къде ще бъде слънцето, коя ще е добрата позиция и какво да снимам всъщност…

Антверпен е град, който мнозина възприемат като спирка между Брюксел и Амстердам. Често неглижиран в сянката на знаменитите си съседи, той всъщност е уникален и неговото пропускане определям като твърда загуба. Градът на Рубенс има богата история, интересни географски дадености и специфична архитектура, характерна с много особена мярка и интересен прагматизъм.

Пристанището е разположено на каналите, които стигат от морето до центъра на града. Всичко е сравнително близо и някак методично организирано. Няма я онази прекалена пищност и разточителство, характерно за градовете със средновековна история, като същевременно и традициите са запазени и градът има своя собствен и неповторим облик.

Кварталът, в който бяхме, се намира малко встрани от центъра, но пък за сметка на това изобилства от характерни и много приятни къщички.

Автомобил от златните години на автомобилостроенето в отлично състояние. Мернах го на минаване и надявайки се, че онези с глобите за неправилно паркиране не са много чевръсти, бързо го документирах.

Често срещана гледка: пробвайте да намерите по-правилно място на някое листо или игличка 🙂

Каналите и пристанището. Антверпен е разположен сравнително навътре в сушата, но неслучайно е второто по големина пристанище на ЕС. От центъра на града до Северно море тези канали имат нужната дълбочина дори за големи товарни кораби.

Поглед през вълнообразните прозорци на MAAS – център за модерно изкуство и перфектно място за фотографи с добър обзор. При това с ескалатори, така че няма нужда от катерене – направо се чувствам като фотограф аристократ…

Една спирка разстояние от пристанището до центъра на града

А на снимката по-долу са прочутите коне Антверпенска порода (или поне техни далечни наследници). Имам сериозни основания да вярвам, че навремето, когато все още аутобан три не е бил готов, кръстоносците са се придвиждали с такива… до Йерусалим… Като знам как е в днешно време, при това с Мерцедес S, се чудя дали да им завиждам или да ги съжалявам…

Трудно е да се намери място, където да не се усеща влиянието на Рубенс. Вероятно е единственият собственик на среден бизнес за времето си, който е оставил толкова много следи и отпечатъци след себе си.

Cathedral of Our Lady, най-голямата и впечатляваща катедрала в Антверпен. Тук освен Рубенс и неговото силно влияние, могат да се видят шедьоври от Ото Вин, Бакер, Мартен де Вос. Неслучайно тази катедрала е включена в списъка със световното наследство на Юнеско. Огромна площ с множество произведения на изкуството, по някое време имах чувството за галерия с голяма експозиция, която просто е разположена в катедралата.

Получих разрешение за ползване на статив и Benro-то веднага влезе в действие. Страхотна работа вършат снайперистките практики и техники, но също и ми позволяват по-пълно да усетя удоволствието от снимане с отличен статив, когато мога.
Стъклописите са в отлично състояние – много цвят – днес е празник за обектива.

Къщата на Рубенс е видимо изключително силно повлияна от периода му в Италия. Фасадата на сградата, градината и вътрешното обзавеждане са построени в характерния по онова време за Италия стил. Рубенс е ненадминат майстор на четката за нас, но за съвременниците си е бил образец за добре уреден бизнес. Перфектна организация на поръчки, чираци, указания, нахвърляни проекти. За отделни елементи на картините си е ползвал външни “специализирали” творци. И да не забравяме, че Рубенс е бил и харизматична личност, която двама крале поотделно са удостоили с рицарска титла. Освен това, от днешна гледна точка, можем спокойно да го класифицираме и като меценат, при това много подготвен, креативен и с блестящи, добре реализирани идеи.

Пример:

Обща композиция, идея и съдържание – Рубенс.
Преден план – майстор А,
Заден план – майстор Б
Животни – майстор В,
Образи… и прочие…

Въобще всеки проект е бизнес начинание, в което участват много хора. Рубенс дава указания, подбира и нанася финалните щрихи…

Наблизо се намира Централната гара на Антверпен – сграда, която не може да бъде пропусната. Първия ден отделям за проучване, а втория път отивам късно и оставам доста време. Раница, статив и прочие. Трудна работа е снимането на сгради, строени преди векове и постепенно обградени с десетки други постройки, при което първоначалната идея за експониране на архитекта е дълбоко потънала в градската среда. Все пак почти винаги може да се намери някое ъгълче или останал свободен вектор, но за това е нужно проучване. Обиколих наоколо в търсене на подходящ ракурс. След няколко дни в разговор с една белгийка споменах, че съм снимал късно около Централна гара с пълното си оборудване. Коментарът ѝ беше, че намира това не за смела, а по-скоро за безразсъдна постъпка. Не било място, където порядъчни хора да се мотаят вечер, натоварени със скъпа техника. Че техниката е скъпа, е факт, а аз, в качеството си на порядъчен човек, в такива моменти обикновено си мисля дали все пак не беше по-добре стативът Benro да е алуминиев, а не карбонов…;-)

Моята позната просто не знае, че свирепите фотографи, особено от Софийската школа, са добре приети интернационално… Вярно е, че людете, мотаещи се около гарата по онова време, не ми приличаха на квантови физици, но пък и аз не изглеждам като завършил балетно училище. Добрият финал е, че гарата и градинката пред нея, както и всички околни улички и ъгълчета, обиколох съвсем спокойно и все още си притежавам любимият ми К-3, заедно с цялата раница обективи… И някой друг кадър, разбира се…

Отново пример за същата гледна точка, но с HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited Тук разполагам с време и спокойствие, за да се огледам наоколо и да помисля. Още в представянето на HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited отбелязах, че не е обектив за репортажна работа. Трябва много точно подбрана гледна точка и внимателно планиране на композицията.

Връщам SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL и докато го сменям, за пръв път виждам фотограф със сериозен апарат и статив: местен и също на мнение, че точно гарата е едно от най-красивите места. Поговорихме си с колегата и получих ценни съвети за интересни гледни точки в града. Аз имам план и продължавам нататък.

Трудно е човек да си представи, че след Централна гара Антверпен ще има желание да снима нещо друго като архитектура, но предстои изненада, и то впечатляваща. Поне според мен най-невероятната сграда в този град, а вероятно и сред много други, е кметството. Всъщност кореняците от Антверен помежду си са уверени, че Кметството на Антверпен е едно от чудесата на света. Намирам, че имат основание.

Не е достъпно свободно за посетители, но понякога е възможно да се получи разрешение и време за снимане. Благодарение на човеците, които явно са равномерно разпределени по земята, получих един от най-ценните ми половин час. Използвам случая да благодаря на кметството в Антверпен и конкретно на човека, който лично се ангажира с достъп и разрешение специално за ADV-Bulgaria.com!

Тук нямаше никакъв шанс да не извадя отново HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited
Невероятно пищният интериор не оставя и сантиметър без нещо интересно, но в случая предпочитам SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL. Неспазването на точно хоризонтално и вертикално позициониране при HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited “смачква” перспективата и някак се губи очарованието. В същото време SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL позволява много по-свободно насочване без точно спазване на нивелация и вертикално отклонение. Във всеки случай двата обектива са прекрасен тандем. А и ги намирам близки като цветове и обща визия.

HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL

Последен максимално широк общ поглед с HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited Точното разполагане на гледната точка и спазването на нивелацията определено води до много по-ясна и приемлива перспектива. Един последен общ поглед.

HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited

Писах, че Limited обективите на Pentax имат едно особено цветно предаване, характерно и отличимо. След опита ми със SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL същото мога да напиша и за серията FA. Тези характерни, дълбоки цветове и широка цветна динамика ми напомнят в частност Рембранд и въобще Северната живописна школа.

Не се наемам да направя точен паралел и да намеря есенцията на това сходство, но в моите очи винаги го има. В Антверпен, градът на Рубенс, беше повече от естествена идеята да се свери на “живо” и с Великия Рембранд това, което е ми е познато от каталози и албуми. 140+ километра на фона на изминатия път може да не ги броим. Намерих малка пролука в ангажиментите и сме на път за Холандия.

Държавният музей в Амстердам. След Антверпен столицата на Холандия е в пъти по-шумна, наситена с хора, звуци и бързина като един грандиозен калейдоскоп.

Първа цел – Нощна стража, втори етаж, преди тълпата да заеме залата до средата. Въпреки бързината и желанието, подкрепени с посещение в съвсем ранен час, уви, не сме сами. Пътьом и без да спирам – една интересна статуя с възможност за поглед върху “бокето” и пред нея и след…

Държавният музей в Амстердам прави впечатление с отличната си организация и перфектното представяне на експозицията. Тук е мястото, където ми направи впечатление, че всеки експонат е осветен локално от светлинен източник с висок CRI индекс (висока цветна разрешаваща способност). Удоволствие за очите; естествено, не пропуснах да направя и няколко кадъра от ръка. Вече за статив не отварям дума, но с оттренираната снайперистка техника резултатите, според мен, са задоволителни. Винаги съм твърдял, че експонирането е ключът към възприемането на едно произведение. Впечатляващо добра работа!

Библиотеката към музея:

Вече минава 11:30 местно време и тълпата в музея започва да надвишава всички мислими размери. На въздух: каналите, малко снимки от лодка.

Не знам доколко Амстердам е Холандия; по-скоро е смесица от кипеж, култури, суета, бързане и пари. Затова ми се ще да имам и няколко кадъра от характерни за страната места. Лайден: малко университетско градче, неделна лежерност, за разлика от Амстердам срещаме предимно холандци и особеното очарование на провинцията. Всъщност малък град с Голям Университет – ако въобще може да се направи някакво разграничение, защото според мен още от няколко века назад двете са вплетени неразривно. Най-старият университет в Холандия, един от водещите изследователски центрове в света. Да им се чуди човек какво правя тези, които живеят в Амстердам, при положение, че има такива великолепни места като Лайден. И каналите са по-красиви… С това ми изказване вероятно съм вече персона нон грата в Амстердам, но ще ходя само до Лайден… Рембранд ще ме разбере!

Едно малко отклонение: този път сравнение на SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL с Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM. Две девойки свиреха на състезание по бавно каране на колело. Аз пък, понеже имах време, направих едно сравнение от сходни позиции между SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL и абсолютния образен шампион Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM.

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL

Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL очевидно има своето запазено място за портретна фотография, особено при типично нетрадиционни сюжети и срещи на улицата. Намирам го за интересен; внася определен свой “сюжет” в портретната фотография. Предполагам, че за групови снимки би бил перфектното решение.

Едни веселяци, които обикаляха центъра с колело и междувременно свиреха.

Оттук насетне се връщаме: отново аутобан три, Германия, хилядите камиони, редуване на бясно каране и слалом между камиони с влачене по задръствания. Вечерта – преспиване в Нюрнберг, само половин час разходка и няколко кадъра от центъра:

Помня едни времена, когато вратата към Западна Европа беше Виена. Сега това място като че ли е заето от Будапеща. Ако не съм в особен възторг от промените, които видях във Виена, то Будапеща ме оставя с точно обратните впечатления. Вижда се огромната свършена работа и един град, съчетал хармонично миналото с настоящето, гъмжащ от живот и запазил културата и традициите си. Град на унгарци с добропожелателност към неговите гости. Не вярвах на очите си: Будапеща беше сякаш подготвена за фотосесия. Основната част от снимките са правени вечер и нощем – само тогава ми остана достатъчно време.

Още с първата крачка се сблъскахме с двойка, правеща си сватбена фотосесия, което се оказа често срещана практика: явно красотата на града не остава незабелязана.

След като поработих с него, мога да кажа, че намирам SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL за цялостно завършено явление в света на оптиката. Особен и характерен, носещ очарование от едни други времена. Ако можех да избирам и да направя промени в него, то не бих докоснал нищо. Боя се, че съвършената хармония лесно може да бъде нарушена дори и от малко вмешателство. Разбира се, чел съм и критики към него, особено за системата за фокусиране, използваща мотора на апарата с т. нар. “отвертка”. Без въобще да коментирам нейната перфектна работа, намирам, че класическото излъчване на обектива е в хармония с тази система за фокусиране и тя в нищо не ме е ограничила. Но пък съм щастлив да имам още един напълно механичен и вечен обектив.

За финал ще заимствам прочетен някъде цитат, който не бих могъл да напиша по-добре: “Дори само заради този обектив, си заслужава да се притежава Pentax…”

Ще споделя и един секрет: защо моите представяния и анализи за фототехника Пентакс винаги или поне в голямата си част са оптимистични и силно позитивни. Много е просто: внимателно избирам предварително това, което ми харесва, и търся пълна реализация на индивидуалните си изисквания. Общо взето, ръководя се от принципа “или най-доброто, или нищо”. Нямам достатъчно време и не мога да си позволя дълги поредици експерименти и разочарования. В това отношение Пентакс ми осигурява богати възможности. И така, избирайки между няколко различни видове прекрасни вина, обикновено намирам избора великолепен… 😉

Традиционно оставям отворена публикацията към бъдещи образи и мнения. А що се отнася до принципа да напиша и какво не ми харесва в SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL, съм затруднен. Това също оставям на бъдещето…