Имало едно време…, когато в Pentax работел талантлив конструктор на оптика с име Jun Hirakawa (平川). Макар и млад (роден през 1961г.), той е конструирал някои от най-добрите обективи на компанията. Привърженик на старата школа, неговите търсения са насочени към постигането на особен светлопис, позволяващ фотопроекти и изображения с дълбок индивидуализъм.

Много пъти Jun Hirakawa е подчертавал, че в проектирането съзнателно е оставял на заден план стремежа към високи измерими технически параметри в замяна на онова неуловимо нещо, превръщащо светлописа на един обектив в картина, в която има онова, което не може да се премери, но се вижда и чувства. Jun Hirakawa прекарвал повече време в проби, консултации и разговори с водещи фотографи, отколкото зад чертожната дъска.

За съжаление, бурните времена около управлението на Pentax от Hoya не пощадили много от талантливите специалисти. Голяма част от тях напуснали компанията, някои след това създали едни от най-добрите обективи на други водещи марки, … А Jun Hirakawa е от хората, които твърде дълго са се стремили към съвършенството… Оттеглянето явно е било единственият възможен за него път.

Мисля, по-скоро си представям и се надявам, че все някой ден, когато Jun Hirakawa бавно и спокойно пие чай, си спомня и продължава да размишлява за своите създания, обективите. Надявам се, че покрай новото възраждане на Pentax от страна на Ricoh, хора като Jun Hirakawa отново ще намерят своето място в компанията. От друга страна, точно благодарение на „тъмния“ период в развитието на Pentax, компанията забавя своето влизане в ерата на гонитбата и състезанието с цифри и хартиени параметри. Нещо, което ни позволява и сега да се докосваме до едни истински оптични шедьоври, но адаптирани към съвременната цифрова техника. Сигурно е неизбежно навлизането на Ricoh-Pentax в пазара на високотехнологичните, невероятни, изключително контрастни и с перфектна разделителна способност, пластмасови изображения… Според днешните пазарни правила това е неизбежно. Но се надявам, че марката Pentax, която винаги се е славела с уникалните си оптични системи и светлопис, ще запази и този сегмент. За малкото ценители…

SMC DA* 55mm f/1.4 SDM е последният обектив, конструиран от Jun Hirakawa за Pentax като пряк наследник на знаменития 85мм/1.4. Разработката му е свързана с широкото навлизане на т.нар. „кроп стандарт“ и нуждата от еквивалент на 85мм обектив. Като оптична схема и светлопис, те логично са и много сходни.

SMC DA* 55mm f/1.4 SDM е умерен телеобектив, предназначен предимно за портретна фотография и по-малко за универсални цели. Тук е мястото да напиша и няколко реда за портретните обективи и техните характерни особености и приложение.

Преди всичко, макар че със сигурност портрет може да се заснеме с всякаква фокусна дължина, приетото е да се използват обективи между 80 мм докъм 150 мм (35 мм формат). Така поне гласят общоприетите фотографски канони и като причина се сочат малките перспективни изкривявания в този диапазон. Всъщност основата се дължи на начина, по който мозъкът възприема човешкия образ. Естествено, при наблюдение с просто око, когато се променя разстоянието, също се получават оптични перспективни изкривявания. Но предвид важността на разпознаването на образите, заложена еволюционно в гените ни, нашият мозък „коригира“ тези перспективни изкривявания. За нашето оцеляване е било особено важно разпознаването на човешкото лице от максимално далечно разстояние, при това с отчитане на най-малките подробности като гримаси, изражение и чувства.

При силно приближаване към лицето на човек мозъкът ни коригира образа така, че нашето възприятие да запази пропорциите, които виждаме от разстояние около 5 метра. Без тази “корекция” бихме виждали лицето подобно на шаржова снимка. Затова и при снимането на лица, както вероятно всички забелязват, по-голямата фокусна дължина дава и по-приемливи/правилни черти на лицето.

В публикацията си за телеобектива Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM съм показал портрети, снимани с тази фокусна дължина, която е равна на 450 мм в 35 мм еквивалент и те видимо показват, че получаваните изображения са с много приятна пропорция и визия. Но е нужно да се подчертае, че макар и отлично възприемани, изображенията, снимани с големи фокусни дължини, са трудни и много често съвършено невъзможни за снимане. Разстоянието до обекта прави комуникацията с него по-трудна, да не говорим, ако се налага да се снима в ограничени пространства и/или на места с много хора. Затова, а и по-много други причини, портрети се снимат с различни фокусни дължини. По-горе споменах, че класическият портрет изисква 80 до 150 мм (35 мм формат). Естествено, в тези граници също трябва да се имат предвид съответните правила. В долния диапазон се започва от половин фигура, а нагоре до лице в едър план или дори акценти от лицето.

SMC DA* 55mm f/1.4 SDM е с фокусно разстояние 55 мм, което като видим ъгъл е равно на 82.5 мм за 35 мм формат. Тази фокусна дължина е в долния диапазон на приемливите за портретен обектив. Подходяща е за снимки от кръста нагоре, като успоредно дава гъвкавост и възможност за работа в сравнително ограничени пространства.

Оптичната схема на обектива, вече споменах, е силно повлияна от легендарния 85мм/ф 1.4 на Pentax.
Задната леща на обектива е неподвижна, за фокусиране се движи целият преден оптичен блок. Макар и по-екзотично, това решение, особено като се има предвид прахо и водозащитата, е логично за постигането на оптимизирана работа на близки разстояния.

С оглед на сравнително скорошната му поява и предназначението му за цифрови камери, в неговата конструкция са взети редица мерки специално за целта. Задната леща е със специално просветляващо покритие, намаляващо вътрешните отражения от матрицата – нещо, което много пречи, когато се работи с обективи от филмовата ера в съвременна камера.

Системата за фокусиране е само със SDM двигател, което я прави тиха. Има и ще намерите много мнения, че фокусировката е бавна и невинаги точна. Отдавам тези мнения до голяма степен на камерите и системите за фокусиране, които са използвани. С Pentax K-3 подобни проблеми след 15 000 кадъра нямам. Естествено, отчитайки, че SMC DA* 55mm f/1.4 SDM не е репортажен обектив, аз повече се вълнувам от прецизността, отколкото от бързината на фокусиране.

Обективът е много светлосилен и според мен е задължително да се калибрира към съответния апарат, за да може да се разчита на автофокуса. Противно на повечето твърдения, моят екземпляр “заспа” с корекция от +3.

Просветлението на лещите е уникално и осигурява изключителни параметри; няма друг обектив за байонет К с такова. Същото просветление, най-вече поради цената му, е използвано до момента само за няколко други обектива от серията DA 645, предназначени за камери среден формат.
Търговското му наименование е Pentax Aero Bright Coating (ABC). Според посоченото във фирмените каталози технологията използва материали на основата на silica aero gel. Това просветляващо покритие осигурява светопропускане с много ниски загуби, много точно цветово предаване, специфичен и уникален микроконтраст и общ контраст.

Обективът, както е характерно за професионалните серии, има специално покритие на предната леща под името Super Protect (SP), предпазващо по-долните слоеве от въздействието на влага, маслени отлагания и други замърсители.

Съвременните тенденции в оптиката са насочени предимно към техническото качество на изображението от обектива. Търсят се най-вече универсалност, рязкост и контраст. Но когато говорим за художествена фотография, техническите параметри на обектива нямат голяма тежест.

И в предишни публикации съм споменавал, че един от сериозните врагове на съвременната фотография са стремежът към класация в цифри. Когато пък иде реч за портретна фотография, то търсените качества на обективите понякога са съвсем противоположни на общата тенденция.

SMC DA* 55mm f/1.4 SDM е един много фин баланс между обектив за високо художествена портретна фотография от една страна, а от друга страна, възможности и качества, които биха донесли интересни резултати извън основната му област. Както и всички останали „звездни“ обективи (от серията *), този обектив е с конкретна насоченост към силно професионални приложения, където основен критерий са специфични оптични възможности, а цената остава на заден план.

Основни технически данни:

Моделно семейство DA*
Фокусно разстояние 55 мм
Фокусно разстояние в 35 мм еквивалент 82.5 мм
Максимална стойност на блендата f/1.4
Минимална стойност на блендата f/22
Брой ламели 9
Покриван ъгъл 28.6° (за камери с матрица APS-C)
Конструкция 9 елемента в 8 групи
Диапазон на фокусировка 0.45 м до безкрайност
Увеличение 0.173X
Размер за преден филтър 58 мм
Байонет KAF3
Тегло 375 г
Размери (дължина Х диаметър) 66 x 70.5 мм

Не се заблуждавайте от външния вид: пластмасата и гумените елементи са само за комфорт, корпусът му е от метал, много здрав и без никакви компромиси. Избраната оптична схема и използваните стъкла са от най-висок клас и без компромиси.
Макар и навсякъде да се позиционира като предназначен само за покриване на матрица с размер APS-C, то всички тестове с него показват, че е пълноценен и за 35-милиметрова матрица. И това е естествено, като се имат предвид високите изисквания и стремежът към използване само на централната част за осигуряване на максимално качествено изображение, покриващо матрицата с максимално плоска и перпендикулярна проекция.

SMC DA* 55mm f/1.4 SDM с максималната си бленда от 1.4 се нарежда в категорията високосветлосилни обективи. Съвсем типично за такива обективи, диапазонът до към 2.8 е и най-своеобразен и позволява интересни решения. Достатъчно рязък и контрастен още от 1.4, всяка стъпка нагоре променя значимо общата визия и на първите стъпки в съчетание с промяна на рязкоста и контраста. Добре известно е, че широко отворените бленди позволяват много малка дълбочина на рязкост, подчертаване и „изваждане“ на обекта. Но освен тези добре познати цели, в диапазона 1.4 до 2.8 със SMC DA* 55mm f/1.4 SDM може отлично да се управлява и характерът на обектива. Всяка стъпка забележимо влияе на общото „звучене“ и характер.

Споменах, че още от 1.4 обективът е достатъчно рязък, но същевременно е пластичен и общата тоналност се характеризира с много плавни микропреходи. Като краен резултат, може добре да се подчертае значимото и търсеното в образа, без да се натрупват „излишни“ за целта дефекти и подробности. Всичко това пресъздава обем, който придава триизмерност на картината.

Портрети се снимат максимум докъм стойности 4 на блендата и точно в този диапазон всеки обектив демонстрира различно и индивидуално размиване на задния фон, така нареченото „боке“. SMC DA* 55mm f/1.4 SDM има твърде своеобразно „боке“, много променливо и характерно. Използваните оптични елементи, специалното покритие и формата на перата на блендата позволяват този запазен подпис на обектива.

Традиционно в представянето на един обектив, само мимоходом споменавам технически параметри, като основно ще обърна внимание върху неговите възможности в реални и различни ситуации, за които е повече или по-малко подходящ.

Започвам с област, твърде далеч от основната му сила, а именно – пейзажи и сгради.

България, Витоша планина

Малък анонс за сверяване на цветовете…

София, МОЛ “Парадайс”

София, ул. “Позитано”

гр. Велико Търново

гр. Велико Търново, Арбанаси

SMC DA* 55mm f/1.4 SDM не е макро обектив: този му параметър е 0.173х, много далеч от специализираните обективи. Става за заснемане на предмети, ако се спазват известни условности и без да очаквате чудеса там, където е необходим макро обектив. Но отличната цветова разработка и микроконтраст ще бъдат от голяма полза в определени подбрани ситуации.

Минерал от областта на Родопа планина

Мото Пфое – София

Куклите отделям специално – те имат и много цветове и детайли, така че тук SMC DA* 55mm f/1.4 SDM е в стихията си:

И детайл от горното в пълната разделителна способност на матрицата

Животинският свят е трудна област за 55 мм обектив, но някои негови представители са в обсега му…

Едно съвсем безопасно врабче от София

Две от най-отровните змии на нашата планета

Ще стигнем, разбира се, и до портретните снимки, но още в една област SMC DA* 55mm f/1.4 SDM е ненадминат: снимките на цветя, особено богати на полутонове и с широка палитра:

София, кв. “Бухово”, полски цветя и жито

Икебана

Своеобразна прелюдия към портретната фотография – няколко скулптури на Роден:

Портретната фотография е неизчерпаема тема, винаги и неизменно популярна, масова, трудна и противоречива. Тук ще покажа изображения, покриващи широка палитра от хора и условия за снимане. Целта е обективът да бъде представен в детайли и различни ситуации.

Фолклорен събор в софийското село Бистрица

Възрастна жена, Родопа планина

Френски пътешественик, обикалящ с колело Европа – гр. Варна

Открита естрада, Морска градина, гр. Варна

Джаз бенд на БНР

Фолклорен ансамбъл от Косово

Медицински университет, гр. София

Бойни изкуства, сцена Борисова градина, София

Сцена Борисова градина, София

Момичето – котка, пак там

и детайл от горното в пълната разделителна възможност на матрицата

Средновековен панаир в двора на Боянската църква – София

Завършам представянето на SMC DA* 55mm f/1.4 SDM с нещо, заснето в много лоши светлинни условия, динамика и невъзможност за заемане на произволна позиция при снимане. Операта е “Борис Годунов”, с режисьор академик Пламен Карталов и артисти от Софийската опера и балет.

Каквото и да напиша за този обектив, ще бъде малко. Няма да критикувам и цената му, защото поне според мен тя е под възможностите му. Правя уговорка и отбелязвам, че е твърде “своенравен” и отношенията с него е възможно да не са безоблачни дори за отлично подготвени и знаещи фотографи.

Много често ще срещнете сравнения с други обективи със сходни параметри, но от съвсем друг, по-нисък ценови клас. Като основна критика към обектива ще прочетете за неговата висока цена. И всичко това, гарнирано със сходни технически параметри. Обикновено такива експертни ревюта завършват със заключението: “Да, отличен обектив, но твърде скъп!”

Лесно е да се допусне такава грешка. Всъщност една добра илюстрация би било сравнението между отличен самороден диамант и копието му от стъкло. Вероятно в много случаи биха си приличали, но има отлики, които правят едното твърде далеч и различно от другото. И с този обектив е същото. Много са сценариите, в които поставен до сходен обектив от нисък клас би показал и сходен резултат. Но точно в това е предизвикателството: в определени моменти той позволява постигането на цели, немислими за останалите обективи, също като брилянт спрямо стъклено копие.

Всъщност основният проблем пред този обектив е нуждата от много внимание при работата с него: претенциозен е към осветление, спектър, изисква внимателно подбрана позиция. Склонен съм да се съглася с критиците на обектива само в едно. Не е универсален! Не става за обща работа от типа “насочи и натисни голямото копче”… Няма и превключвател за „уау“ ефекта, който се очаква да идва в комплект с цената. Иска се съобразяване с детайлите и добро познаване на фините му особености.

В конкретни ситуации въздушната перспектива, пластичност и обем, в съчетание с уникалното цветопредаване едва ли могат да бъдат постигнати лесно с друг обектив. Вероятно този уникален светлопис се дължи и на много добре дозираната вторична аберация, която играе съществена роля за крайния резултат.

Ако е нужно само с няколко думи да опиша впечатленията си за SMC DA* 55mm f/1.4 SDM, то те ще бъдат: Тих оптичен шедьовър!

Не приключвам това ревю, не е и възможно… очаквайте продължение…