Написаното тук почива на моите наблюдения и тестове с няколко Pentax обектива. Наясно съм, че изложените тези са приложими за много други обективи от различни марки и производители, но за да бъда коректен, давам примери само с това, върху което имам лични впечатления и наблюдения.

Материалът се основава на работата ми с:

Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM
HD PENTAX DA 15mm F4 ED AL Limited
Телеобектив SMC Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM

С покупката на всеки обектив може би първата мисъл е как да бъде защитен от възможни щети. Оптиката е прецизна, много лесно може да бъде повредена и интересът към нейната защита е правопропорционален на цената.
Подчертавам, че присъствието на сенник е задължително във всички случаи и не може да бъде алтернатива на други методи за защита. Но основната тема на тази статия ще бъдат филтрите и използването им като защита.

Примамливо е, разбира се, срещу цената на един филтър да се осигури надеждна защита на един обектив, струващ много пари. И често срещам хора, снимащи с UV филтър пред обектива. За съжаление, този метод е твърде ограничен в ползите за обектива, които осигурява, а от друга страна е свързан с много нежелани ефекти.

На пръв поглед завиването на филтъра е сигурна и надеждна защита и срещам недоумение, когато оспорвам това твърдение.
Започвам с механичната защита, която би осигурил един филтър пред обектива. Завиването на филтър е лесно, обаче понякога отвиването му е трудно. Аз лично винаги подхождам с особено внимание при завиването на филтър от какъвто и да е вид. Естествено, използвам филтри, когато и за каквото се налага – понякога те нямат алтернатива (например ND или поляризационните филтри). Но използвам само филтри, в чиито механични и оптични характеристики съм сигурен. Некачественият материал, от който е изработен един филтър, може да доведе до трудно сваляне или повреда на резбата на обектива, което вече е сериозен проблем. Дори леки механични въздействия биха могли да предизвикат деформация в един филтър от по-нисък клас, а често и само промяната на температурните условия е достатъчна.

Дългото стоене на един филтър пред обектива, което е честа практика, също е предпоставка за последващото му трудно сваляне и вероятност за повреда в резбата. При по-нискокачествените филтри съществува и проблем с неточни механични размери и не са редки случаите, при които се допират механично до челната леща. Естествено, това нанася дълбоки и непоправими щети. Но да приемем, че за защита ще използваме примерно UV филтър от висок клас, за който няма съмнение по отношение на параметри и качество.

Връщайки се на предпазната функция, голям проблем с филтрите са големите повреди по челната леща, които те самите предизвикват при механични въздействия, без значение колко са качествени или от реномиран производител. При удар отпред срещу челната леща филтърът поема въздействието и се чупи. Представете си сега един клон, да речем, който по невнимание при ходене в гората преминава през сенника и удря челно. Ако обективът е без филтър, то има шанс да бъде повредена предната леща, но всичко зависи от силата на удара и в повечето случаи ще се отървете със сърцебиене. Но при наличието на филтър повредите са почти 100% сигурни. Филтърът се чупи и тогава неговите парчета удрят челната леща и точно те предизвикват сериозните щети. Клонът и въобще нещата, с които е възможно да се срещне лещата, са обикновено далеч от нейната твърдост и здравина на покритията ѝ. Но малките парчета стъкло от филтъра са едно от малкото неща наоколо, което със сигурност ще надере лесно и сигурно стъклената повърхност.

Същият ефект се получава и при страничен удар: тогава филтърът отново се пръска и вероятността от повреда на челната леща е голяма. Въобще ситуация, в която филтърът да помогне и да се отървем само с неговото чупене, е възможна, но малко вероятна и в реалността изходът е близък до игра на зарове.

Накратко казано, при удар е по-добре да сте без филтър, отколкото със. Но когато става въпрос за механични въздействия, има и ситуации, в които един филтър би бил еднозначно полезен: например, ако се снима на място с вероятност за пръски от вода или други течности върху челната леща. Също и когато се снима в механичен цех, да речем. В такива ситуации използването на прозрачни филтри пред челната леща е оправдано и в повечето случаи задължително.

Специално внимание искам да обърна на промяната на оптичните параметри на обектива, когато пред него се инсталира леща. На пръв поглед, слагането на едно стъкло не би следвало да промени много нещата, или поне така си мисли всеки, който погледне през такъв филтър и не види някаква разлика в образа с него или без. Но в оптиката малките неща имат своето значение и то обикновено е голямо.

Какво се случва, когато един светлинен лъч премине през филтър? От примера по-долу се виждат ясно “страничните” ефекти при преминаването на лъча от една оптична среда в друга, т.е. на границата между стъкло и въздух. Крайният ефект са вторични “засветявания” под различни ъгли и загубата на светлина.

Разбира се, веднага възниква въпросът, доколко са силни тези ефекти и какви са оптичните “щети” от тях.

Следват няколко илюстрации, показващи как и с колко просветляващите покрития (слоеве) потискат нежеланите странични ефекти.

Повече от ясно е, че слагането на филтър, който не е просветлен с няколко слоя и от двете страни, причинява драстична загуба на качество. Но видно е, мисля, че дори и най-качественият филтър с многослойно просветление не е лишен от тези ефекти, макар и в по-малка степен. Тук трябва да се отчете и фактът, че качествен филтър от висок клас с многослойно просветление струва съизмеримо с цената на типичен китов обектив.

Да речем, че въпреки всичко до момента все още балансът е в полза на защитата чрез използване на качествен двустранно и многослойно просветлен филтър. За съжаление, нежеланите оптични ефекти не се изчерпват само с изброените дотук. Всеки обектив се проектира внимателно и с отчитане на всяка повърхност и вътрешни отражения и точността на кривината на повърхностите е от особено значение. Челната леща поне при обективите, които съм споменал, има кривина, при това различна при всеки. Тази кривина е съобразена с оптичните параметри и пътя на светлинния лъч и неговото пречупване. А какво се получава, когато пред този оптичен елемент се сложи такъв с плоски страни? Споменах загубата на светлина и разсейването на лъчите.

Но в случая има и геометрични изкривявания. Разбира се, те не са в такъв мащаб, в който са нарисувани; целта на илюстрацията е да ги демонстрира. Отбелязвам, че тези оптични деформации биха могли да бъдат избегнати, ако формата на филтъра е съобразена с кривината на челната леща и той е предвиден в оптичната конструкция. Съществуват такива обективи и филтри, но тези, за които пиша, нямат подобна опция.

Колко е голям този ефект, т.е. дефект? Не бих могъл да определя в цифри, но правя уговорката, че е толкова по-значим, колкото по-качествен е обективът, за който иде реч. При поставяне на качествен филтър пред типичен китов обектив той надали може да бъде установен категорично. Това обаче не важи за обективите от висок клас.

За съжаление, нежеланите ефекти от добавянето на един филтър пред обектива не се изчерпват и с това. По-горе маркирах появата на разсейки на основния светлинен лъч и логичното увеличаване на вътрешните отражения. Всяка оптична повърхност добавя нови разсейки и отражения. Но специално при цифровите апарати има и още един фактор, който добавя и други негативи. Виждате матрицата на апарата по-долу. Изглежда като сивосиньо огледало.

На микро ниво тя е съставена от отделни пиксели, всеки от които от няколко малки светоприемници, покрити отгоре с малки лещи. Като цяло сензорът, т.е. матрицата, е на практика стъклена повърхност с високи отражателни способности.

При ситуацията, в която обективът работи, както е проектиран и без допълнителни филтри пред него, значителните отражения от матрицата са отчетени, вътрешните се потискат, доколкото е възможно, а остатъчните напускат, както е показано на илюстрацията по-долу вляво. Видимо е, че при наличието на филтър имаме допълнително върната светлина в обектива. Сега е моментът да припомня и че кривината на предната леща и филтъра не съвпадат, така че отраженията от филтъра на светлината от матрицата попадат под различни ъгли и предизвикват почти невъзможни за предсказване ефекти. При това ефектите са различни за всеки кадър, светлинна композиция и времетраене на експонацията.

Съвременните обективи имат сериозни и добре обмислени покрития на челните лещи, предназначени за защита. Добавянето на прозрачен филтър отпред по-скоро увеличава сериозно шансовете за повреда при удар, отколкото да ги намали. От друга страна, добавените нежелани оптични ефекти по мое мнение са съизмерими с разликите между обектив от висок клас и неговия бюджетен еквивалент. Единствената оптично приемлива комбинация е обектив от нисък клас, пред който стои филтър от висок клас, но пък в това не виждам никакъв смисъл във финансов и практичен аспект. Аз лично по-скоро бих избрал на местата, където има голям шанс за повреда на обектива, да снимам с такъв от по-нисък клас със сходни параметри и без филтър.