Незабележима дисторсия, висока разделителна способност, контраст… Тези определения заедно, освен в обичайните фотографски “лакардии”, са обичайна комбинация за макрообектив. Спомням си как преди години се чудех защо фотографите не работят само с макрообективи? На пръв поглед изглеждат като най-доброто приближение до идеалния обектив. С течение на времето ми стана ясно, че реалността е друга и че макрообективите не са фотографската панацея. Те имат своите много силни страни, но за съжаление, ведно с тях ограничения и слабости. Също и разбрах, че простите въпроси обикновено имат много сложни отговори. Надявам се с тази публикация да хвърли известна светлина върху темата за макрообективите и в частност за един техен невероятен представител.

В света на оптиката всичко е компромис. Идеални решения няма, нито е възможно някак да се случат сега или в бъдеще. Отчитайки и факта, че в края на краищата изображението се формира от нашия мозък, нещата допълнително се усложняват и придобиват трудно измерим субективен характер. Въобще пренасянето на обекти от тримерна среда в двумерната плоскост на снимката е процес, който никога не може да бъде съвършен, дори само защото е еднопосочна трансформация, при това невъзвратима в обратна посока. Пренасянето между тримерния свят и фотографското му изображение винаги съдържа процент грешки, обусловени от физическите закони, а оптичните компромиси в една или друга посока внасят промени, които в едно помагат, но за съжаление, обикновено в друго пречат.

В повечето случаи още при проектирането на макрообектива в него се залага стремеж към възможно най-малко аберации и дисторсии от всякакъв вид. Звучи логично това да бъде водещ принцип и при всеки друг обектив. Но допускането на дадени аберации в определена степен или търсене на специфичен баланс между тях е секретът за намиране на специфичен рисунък, който много често се търси от конструкторите. Затова и възможно най-пълното потискане на всички аберации често води до “безличност” на рисунъка. От друга страна, ако към работата в макрорежим и специфичните оптични условия бъде добавена и по-съществена дисторсия (аберации), то крайният резултат съвсем ще загуби връзка с реалността и до голяма степен ще стане непредсказуем. Високата детайлност и равномерната разделителна способност, които се ценят при макроснимките, а също и при много видове техническа и регистрационна фотография, не е особено преимущество при обективи, насочени примерно към портретна фотография. За портретна фотография особено успешни са обективи с “неравномерна” разделителна способност, т.е. в определена част от характеристиката си не са прекалено детайлни, в друга – обратното. Това е и едно от големите предизвикателства, което стои в основата на моето любопитство: как и в какъв аспект ще се представи smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR извън привичната му “специалност”? Колкото до представянето му в макрорежим, със сигурност имам очаквания, при това особено високи.

И така, пред мен стои smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR. Зад дългото му означение се крият следните технически параметри:

Макрообектив

Присъединителен стандарт: PENTAX KAF2
Фокусно разстояние: 100 mm
(за APS-C еквивалент към 24×36 mm формат): 153 mm
Максимална диафрагма: F2.8
Минимална диафрагма: F32
Диагонален зрителен ъгъл: 24.5° (24×36 mm формат)
Диагонален зрителен ъгъл: 16° (APS-C формат)
Оптична конструкция: 9 елемента, позиционирани в 8 групи
Елементи на диафрагмата: 8
Най-малко разстояние за фокусиране: 0.303 m
Най-голям макро мащаб: 1.00x
Размер на филтъра: 49 mm
Диаметър и дължина: 65 x 80.5 mm
Тегло: 340 g

DFA е означението на Pentax за обективи с покритие, достатъчно за 24х36 mm (т.нар. фулфрейм) сензори и специално предназначени за използване в съвременни цифрови камери.Не е случайно, че обективът, за разлика от предшествениците си, няма ръчен контрол върху диафрагмата. Знам, че това не се нрави на някои почитатели на марката, но е очевидна тенденция в обективите, предназначени за работа с цифрови камери.

smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR е пълноценен макрообектив, който позволява снимането в макро мащаб до 1х1. Това отношение е важно и накратко ще го обясня за по-незапознатите с материята.

Съотношението показва как се отнася проекцията на фокусирания обект върху сензора към размера на обекта в реалния свят. 1х1 означава, че този обектив може да проектира изображение на обекта във фокус върху сензора в реален размер, т.е. размерът на обекта в реалния свят и размерът на неговата проекция са еднакви. Или с други думи, smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR, използван с Pentax K-3 като пример, позволява разделителна способност точно колкото е размерът на пиксела, т.е. приблизително 3.88 микрона, и тя е достъпна за обекти, които са на разстояние до 303 mm от предната леща. Според приетото в медицината нормално човешко око, когато разглежда обект от разстояние 250 mm, е способно да отличава ясно елементи с размер, не по-малък от 0,176 mm – т.е. под 10 линии на милиметър. Ако съпоставим двата параметъра, то се получава 0.00388 mm срещу 0.176 mm. Очевидно е, че с помощта на smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR ще можем да видим неща, недостъпни за нашето зрение.

Обективът като първо впечатление е повече от солиден. Метален корпус, най-висока степен на водо- и прахозащита в съчетание със специалното керамично покритие на предната леща (SP), предпазващо от полепване на прах, вода и мазни петна, а също и с повишена твърдост и износоустойчивост. За разлика от своите предшественици от миналото, перата на диафрагмата са заоблени с цел постигане на по-качествено и плавно боке (фоново размазване). Заоблянето е проектирано така, че е ефективно в диапазона oт напълно отворена 2.8 до 5.6 диафрагма и междинните стойности.

Фокусировката се прави с използване на класическата схема чрез т.нар. отвертка. Ако става въпрос само за макроснимки, то фокусировката и въобще нейното наличие едва ли е някакъв фактор, но smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR има претенции да бъде приложим и за много други цели. Въобще при съвременните DSLR-и, където тенденцията при всички производители без изключение е да осигуряват светъл визьор, ръчнофокусните обективи стават все по-трудни за използване. Без наличие на фокусен клин, ръчната фокусировка, особено със светлосилни обективи, има нищожни шансове да постигне качествен и консистентен резултат спрямо съвременните системи за автоматично фокусиране.

Конструкцията на обектива е т.нар. FREE (fixed rear element extension, или на български: “неподвижен заден елемент”). Фокусирането се извършва чрез силно изнасяне на предния оптичен елемент, респективно обективът променя значително дължината си, особено при фокусиране върху близки обекти за макроснимки. Очевидно е, че при такава конструкция е много по-трудно да се осигури водо- и прахозащита, но изборът на конструкторите не е случаен. Само така могат да се получат необходимите параметри при фокусиране на различни дистанции и макрорежим.

smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR разполага и със системата за бързо ръчно до/префокусиране наречена от Pentax: Quick-Shift Focus System. Тя позволява префокусиране по всяко време, без превключване или други настройки, с директно движение на фокусния пръстен. Тук специално отбелязвам, че тази система е много важна за конкретната реализация на обектива, защото в него липсва т.нар. “фокус лимитер” или ограничител на фокусния диапазон.

При префокусиране, особено когато системата за фокусиране „изгуби“ обекта, често обективът се „разхожда“ от край до край на възможния ход. Ако подобен подход е приемлив за един нормален обектив, то за един макрообектив трябва да се има предвид, че голяма част от фокусния „ход“ се намира в макро диапазона. И ако ползвате обектива като обичаен, т.е. къс телеобектив за снимки на по-големи разстояния, това „разхождане“ отнема много време. При това напълно безсмислено, защото голямото забавяне идва от “търсенето” на обект за фокусиране в област от сантиметри до предната леща, а вие, да речем, снимате хора или пейзажи. Обичайната конструктивна практика е бутон, с който се „заключва“ хода в макро диапазона, така че при обичайно използване обективът въобще не се опитва да фокусира там. “Отключва“ се и става достъпен само при макроснимки.

smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR няма подобно заключване и това имах предвид, като написах, че системата за бързо до/префокусиране е от особено значение. При грамотно използване и изграждане на съответните навици, „разхождането“ до края на диапазона се парира с бързо връщане, където е нужно. Известни са ми критиките към липсата на фокус лимитер за този обектив; факт е, че вероятно за човек, който за първи път го хваща в ръка, липсата му може да бъде смущаваща. Но с течение на времето все по-малко се забелязва и аз не го намирам за особена загуба, макар и да не би ми попречило с нищо, ако все пак имаше бутон за заключване. Изградих техника, при която парирам ръчно опитите за “разходка” и оставям на системата за фокусиране на апарата само да прецизира. В сложна среда с много обекти, това е и най-безпогрешният начин да насоча “вниманието” на системата за фокусиране върху точно този елемент, който ми е нужен.

Отбелязах, че фокусната система е механична, тип „отвертка“. Не за първи път ще напиша, че съм особен привърженик на тази система; намирам я за единствената възможност за „вечен“ автофокусен обектив. В днешно време е трудно човек да си купи обектив, който от една страна да е от най-висок клас и съобразен с изискванията на цифрови камери с висока разделителна способност, да е автофокусен, а от друга да няма двигатели и прочее елементи, които задължително поставят лимит на живота му. Затова и особено ценя такива обективи, които са с “вечен дизайн” и за които съм сигурен, че могат да надживеят много поколения камери…

Споменах, че за макроснимки всъщност няма особено значение каква е системата за фокусиране, а за общ тип работа, обективът се справя добре, без да е от най-бързите – сравнен примерно с FA 31mm, където същата система с отвертка е почти мълниеносна. Разбира се, следва да бъдат отчетени и големите разлики във фокусното разстояние и конструкцията на обективите, а от механиката и нейните закони никой не може да избяга. Механичната фокусна система не намирам практична само при телеобективите, защото особено когато снимам скрито, всеки шум може да изплаши животното или птицата. Колкото до разликата в скоростта на работа на фокусиране, според мен тя основно се дължи на оптичната конструкция и механиката на обектива, не толкова на вида на системата за фокусиране.

Във всеки случай, макар smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR да не е от най-бързо фокусиращите обективи, които имам, няма проблем да се използва в почти всички ситуации, където се иска “добра реакция”…

Случайно прелитащ дрон, 8/10, а си летеше бързо… 

Проблем, който намирам, е липсата на „прозорче“ в сенника за въртене на поляризационен филтър. От другите обективи на Pentax толкова свикнах с тази екстра, че липсата ѝ е осезателна. За да се работи с филтър, се сваля сенникът, наглася се и се слага отново. Предната леща не се върти, така че поне настройката на филтъра не се променя при префокусиране. Явно конструкторите на обектива не са смятали, че често ще се използва поляризационен филтър. Но като се има предвид по-универсалната употреба, намирам това за пропуск, който е предмет на бъдещо “тунинговане”.

Специално отбелязвам перфектното, приятно и спокойно боке. Една от конструктивните промени в сравнение с предишни сходни версии на този обектив са специфичните заоблени ламели на диафрагмата. Нямам директни сравнения доколко почти идеалното боке се дължи на този факт и какво значение има самата оптична конструкция. Но във всеки случай и при най-взискателния поглед забележки няма.

Pentax като компания винаги са се отличавали с перфектната система за оптични просветляващи покрития. smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR не прави изключение, при това със сигурност е избрана система, различна от познатите ми до момента три технологични решения. Още на пръв поглед се забелязва нямащ сходство с нито един друг обектив зеленикав оттенък на отразената светлина. На евентуалните възражения, че не може да има разлика, защото е smc, отбелязвам, че през годините са разработени много варианти и те всички са под общото наименование smc. Но е факт, че макар на външен вид разликите да са големи, типичното цветопредаване на Pentax е налице точно такова, каквото получавам от другите обективи на марката. Това беше важно, защото съм свикнал с това цветопредаване и щеше да ми бъде трудно да “превключвам” между отделните обективи, когато преценявам един кадър.

В този момент съм сигурен, че някои от вас се усмихват, защото смятат, че знаят отговора – а именно, много коментираната тема, че smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR е проект на външна компания, разработен за Pentax. Ще трябва обаче да разочаровам привържениците на тезата. Не защото е невъзможно да се възложи производството на един обектив от една компания на друга или не е срещана практика. Подобни кооперации са навсякъде в промишления свят и не са нито новост, нито нещо необичайно. BMW X3 да речем се произвежда изцяло и 100% от австрийска компания, но никой не твърди, че е ребрандиран Щайер нали?

Когато един обектив носи марката Pentax, то без значение къде и как е проектиран, произведен и пакетиран, задължително отговаря на фирмената конструктивна стратегия, особености, параметри и резултати. Използваните стъкла, покрития, дори схемни решения са в унисон с проекта и отговарят на целите, с които е проектиран обективът. Аз конкретно нямам достоверна информация за конструкторския екип, разработил smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR, и къде са произведени поотделно неговите елементи. Сигурно е, че е сглобяван в завода на Pentax във Виетнам. Колкото до покритията, може би не е широко известно, но с дребни изключения няма световен производител, който да не e лицензирал или разменил патенти с Pentax за системата smc просветляващи покрития.

smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR като обектив от серията FA поддържа специалния интерфейс за обмен на информация относно параметрите и особеностите на конкретния обектив с тялото и съответната корекция, ако се работи в такъв режим. И за другите обективи с тази възможност съм отбелязвал, че това е едно уникално решение на Pentax, което много помага за постигане на високи резултати и използване възможностите на тялото на максимум. При smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR, особено при макроснимки, тази функция ми е много надежден помощник. Системата изисква всеки обектив след производството си да бъде “закачен” на специален стенд, където се снемат точните му индивидуални параметри и се записват в чип, който е вътре. Това, разбираемо, е доста скъпо като време и ресурс, затова тази опция имат само обективите от сериите FA и “звездната” серия на Pentax. Но пък при всеки кадър с такъв обектив тялото “знае” точните му индивидуални особености и извлича максимума от него. Досегашната ми практика показва, че тази опция ми носи толкова много, че отдавна съм спрял въобще да разглеждам обективи, които не я притежават.

smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR намирам за един от най-универсалните обективи за работа на открито. За такава работа, където две- три крачки не са особен проблем, позволява вадене на интересни акценти и почти пълно изолиране на обекта от околната среда. А 100 mm все пак позволяват да се лавира между хора и предмети, където примерно SMC Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM ще се окаже в силно затруднено положение.

И този път ще напомня, че основавам своите тестове и мнения предимно върху търсенето и показването на един обектив в определени ситуации и характерни условия. Опитал съм се да намеря и представя както типичните и очаквани за един макрообектив сюжети, така също и ситуации, по-близки до друг тип обективи и очаквания.

Специално уточнявам, че с оглед целта на статията, никъде не съм прилагал по-специални техники, особено в макрофотографията, като например “фокус стакинг”. Идеята е да покажа обектива като оптика и възможности, така че всеки да има предвид в каква ситуация какво следва да очаква. С изключение на една от пейзажните снимки на София, никъде не съм използвал и поляризационен филтър, отново по същите съображения.

Първото, което ми хрумна, когато хванах в ръка макрообектива, беше да го пробвам върху разни дреболии наоколо. Увеличените изображения на добре познати вещи ги показват в съвсем различна светлина и придобиват някак приказно звучене. smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR с възможността за 1:1 макро е несъмнено удоволствие за деца, изследователи и, разбира се, някои фотографи 

Досега не отварях много приказка за макро режими и снимки, но е време да отбележа, че трудно бих могъл да си пожелая нещо повече от това, което получавам от обектива. smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR е ключ към макро света около нас, който позволява дори най-невзрачната дреболия да придобие спиращи дъха форма, цвят и детайл.

Но за такава работа е почти изключено да се получи нещо сносно от ръка. Необходим е статив, а даже е желателно и релса с микровинт за точно нагласяне. Във всеки случай моят маниер е да реша на какво увеличение ще работя, а после да фокусирам с движение на целия апарат заедно с обектива.

Прави впечатление, че smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR се справя най-добре, когато и където не се иска “характер”, а точно обратното – когато обектът е достатъчно “пищен” и е важно да бъде представен възможно най-неутрално. Обработените минерали и камъни са прекрасен обект за снимане: много сложни и неповторими форми, безкрайни цветове… По темата искам да отбележа, че това, което показвам, са изображенията, които са ми харесали като визия и цветова комбинация. Но професионалното заснемане за нуждите на минераложките среди изисква друг тип представяне: тогава целият обект следва да бъде във фокус и др.
Дори на вид съвсем невзрачни камъни, снимани под определен ъгъл и осветление, “проговарят” и показват феерия от багри и форми. Правил съм опити и с други обективи за заснемане на минераложки сбирки, но определено в този жанр smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR няма равен.

 

Няколко пъти споменах, че характерна за smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR е неговата неутралност и бих казал “техничност” в изображенията, когато се използва като къс телеобектив. Но иде ли реч за макро света, получаваните изображения спокойно могат да се класифицират като отделен раздел във фотографията, нещо като цветен абстракционизъм.

Споменатата изобразителна “техничност” е един голям плюс, когато се фотографират предмети, технологични обекти и прочее, където не се търси специално и селективно подчертаване и особена визия. Обективът е, бих казал,100% безпристрастен. За обектите с много цвят, форма и особено за тези, които налагат точно предаване, smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR е самото съвършенство.

Задължително бих отбелязал, че според мен стихията на този обектив са предметните снимки и въобще заснемането на всякакви технологични или други конструкции. Малко встрани от това, но в същата посока на предназначение, намирам, че това е обективът за правене на репродукции на картини и произведения на изкуството. Получава се перфектно предаване на точното и пълноценно излъчване на една картина, скулптура или друг образ, според виждането на автора ѝ.

Едва ли smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR е първият обектив, за който ще се сетите, когато стане реч за пейзажи или снимки сред природата. Но и в този аспект, неочаквано и с голямо задоволство установих, че неговата универсалност е пословична. Удобен, макар в началото да смятах, че ще бъде прекалено “дълъг”, позволява акцентиране и “извеждане” на интересния обект. В съчетание с компресията на дълбочината, присъща за тази фокусна дължина, съм много впечатлен, особено в определени моменти, които бих нарекъл “изяществото на акцента”.

В хода на тестовете за представянето наsmc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR като пейзажен обектив ми хрумна да направя кадри от постоянна позиция на едно и също място, но с разлика от по няколко дни, за да може по-пълно да се усети спецификата на обектива. По отношение на визията сами ще прецените резултата, но от своя страна не мога да не отбележа невероятната детайлност на обектива в снимки с много детайли с различни размери, дори при попикселно разглеждане. Със сигурност 24-те мегапиксела на K-3 в такива моменти почват да ми се струват малко… твърде малко за възможностите на smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR.

Животинският свят е присъща тема за smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR. Но някои аспекти са трудни. В зоологическата градина например не намирам, че обективът е най-удобен като фокусна дължина. За повечето големи животни горе-долу е ОК, но 100-те милиметра на много места не достигат.

За макрообектив този модел е много подходящ с дистанцията до обекта, която осигурява. Но въпреки всичко, макроснимки с живи същества са трудни. Аз лично не считам за особено постижение макроснимки на убити или осакатени животни, пък било то и насекоми. Като ловец не мога да се запиша в редиците на тези, които “правят и на мравката път”, но смятам, че за постижение следва да се приемат само снимки, направени по трудния спортсменски начин. В английския език – според мен с основание – терминът и за снимане, и за стрелба е един и същи: “shooting”. От своя страна намирам, че фотографията е по-трудната дисциплина с сравнение с класическия лов – повече са факторите, с които се изисква съобразяване, а и физическите ограничения са много.

А хващането “в кадър” на бързо движеща се мравка да речем, си е сложно занимание. Но пък удоволствието, когато се получи, е голямо.

smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR е задължителният обектив за любителите на природата и изследователи по душа. И е невероятен лукс: при разходка в планината и обичайни снимки, в мига, в който пожелая, слагам апарата на статива и микросветът е мой… в цялата си феерия и багри.

Ще се върна към началото на своето представяне, за да обърна специално внимание на типичните характеристики на макрообектива и съотнасянето им при използването му като универсален. И подчертавам, че изборът ми на 100 mm макро в никакъв случай не бе случаен. Тази фокусна дължина е особено интересна и в други жанрове и особено в портретната фотография. Освен това е много практична за снимки на закрито, където 300 mm или дори 200 mm са много, а 100-те са в златната среда.

Един от най-често дискутираните въпроси във връзка със smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR е доколко е подходящ за портретна фотография. Мненията са много и в интерес на истината варират от “осанна” до “разпни го”. Тъй като и аз намирам темата за важна, наблегнах на различни лица, търсейки не студийни условия, а по-сложни ситуации, от които могат да се направят изводи.

2.8 за снимки на закрито и в зала е, да речем, на границата на комфорта; хубавата новина е, че обективът работи още на пълно отворена диафрагма добре, със забележката, че трябва да се внимава при композирането за силни светлинни източници и отражения.

Това, което на мен не ми харесва, е, неизбежният макроотпечатък с детайлност, която в портрета ми се струва малко прекален, при това равномерна и някак систематична. Липсва му онази леко феерична и сякаш идваща отвътре на обектите светлина на споменатия по-горе Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM. Естествено и логично, това е следствие от неговата конструкция и основна насоченост.

Става ли все пак за портретен обектив? Тук съм раздвоен и по-скоро предлагам всеки внимателно да разгледа показаното и сам да прецени доколко специфичната визия на обектива покрива собствените му критерии. И специално отбелязвам, че когато пиша за приложението на smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR като портретен обектив, сравненията си правя конкретно с Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM.

И за да бъда ясен, наблягам, че мнението си съставям при сравнението му с най-доброто. Ако не поставя smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR в тази силно конкурентна среда, то обективът буквално би „отвял“ много други „съвипускници“, като даже и не отварям реч за китови обективи.

Повечето портрети по-долу са правени в трудна среда, пряко слънце, много хора, блъсканица. Но точно така и си представям приложението на smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR: акцентиране върху лица и образи най-вече в места и ситуации, където се търси максимално “скриване” на всичко наоколо с изключение освен “главния герой”.

 

Растителният свят, за разлика от животинския, си стои на място и е по-лесен за снимка, композиция, като разбира се, отново се съобразяваме със светлината и други фактори. По тази тема мисля, че няма нужда от много обяснения: тук smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR може съвсем категорично да бъде определен като перфектен и най-добрият ключ към света на прекрасното.

Да се правят заключения и още повече, обобщения, е трудно нещо. Все пак ще опитам с няколко думи да обрисувам мястото на smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR в системата ми за фотография, която обмислям и изграждам. Безусловно макрообективът е нещо, което намирам задължително за всеки фотограф. Макрообективите са вратата към цял един свят, достъпен само за тях.

Pentax имат три макрообектива в текущо производство и изборът между тях е също сериозен въпрос. Аз неслучайно се спрях на този със 100 mm фокусно разстояние. Първо, като фокусна дължина се вписва отлично и не повтаря вече налични мои обективи. Второ и много по-важно, той ми позволява да снимам дори в макрорежим от известно разстояние, което е важно и удобно при работа сред природата – както поради факта, че по-малко притеснявам животинския свят, така и защото не си хвърлям сянка сам, което също може да провали един добър кадър. Не използвам никога и при никакви условия светкавица и затова ми е важно да имам възможност максимално да работя с наличното естествено осветление. Това е един от принципите ми: намирам, че естественото осветление е неразривно свързано с образа и не внася доза “изкуственост”, понякога много забележима и поне за мен дразнеща.

Естествено, предпочитам обективите да бъдат водо- и прахоустойчиви, най-малкото така инвестицията в тях все пак е по-дълготрайна и солидна. Но конкретно smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR не мога и да си го представя без тази защита (или по-скоро не мисля, че би оцелял дълго на местата, където желая да снимам).

Друг решаващ фактор е “борбата” между високия детайл и ниска дисторсия, от една страна, и голямото фокусно разстояние, специфичност на образа и отделянето от фона, от друга. Този дуализъм е забележим най-вече при портретната фотография и сходните ѝ сюжети. smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR не е стопроцентов заместител на специализираните портретни обективи, но има много случаи, в които би дал отлични резултати, ако се подходи с внимание и отчитане на неговата специфика.

smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR завоюва мястото си в моя фотографски набор спокойно и уверено, без да навлиза като метеор като други свои събратя. Но колкото повече работех с него, толкова по-трудно си представях времето, преди да го имам. Типичните, богати, пластични и естествени цветове, с които съм свикнал от досегашните си обективи, не липсват и при него. Когато разглеждам снимки, правени в сходни условия с различни обективи, приликата в цветовото предаване, контраст и пластичност е удивителна. Очевидно е, че сформирането на една отлична колекция от обективи, хармонични и образуващи единен ансамбъл, изисква и избор само измежду конкретни класове. В това отношение smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR е точно на мястото си, без да има алтернатива в моите очи.

До момента нямам обектив, с който бих се разделил лесно, и smc PENTAX-D FA MACRO 100mmF2.8 WR не прави изключение.