Фотографията е рисуване със светлина и в пряк и в преносен смисъл. На пръв поглед фотографите сме регистратори на отразената от обекта светлина но рано или късно идва моментът в който наличното естествено осветление около нас не е достатъчно за реализацията на определени творчески намерения. Голямата “игра” със светлината не е фотографски приоритет. Достатъчен е един поглед към “Нощна стража” на Рембранд за да се види особената страст на автора към “осветяването” на всеки образ по един разточителен начин и с много “източници” на светлина.

Сложното многопластово осветление е ключът към изграждане на действени, живи и говорещи образи.

Рано или късно всеки фотограф стига до идеята, нуждата и смисълът от изграждане на система за допълнително и основно осветление която би му позволила да изгради онези образи към които се стреми. И точно този момент е ключов за по нататъшното му развитие… по много причини. Красивите намерения бързо се срещат с реалността и един много сериозен ограничител е цената. Добър комплект осветление много често надвишава чувствително като цена цялото фотографско оборудване, камери, обективи и прочее събрано до момента… И тук е момента в който започват размисъл върху компромисът в какво и как.

Пиша тази статия споделайки едно възможно решение даващо възможност за от една страна високи параметри, от друга на възможна и напълно поносима за всеки фотограф цена.

Какви са възможните опции за изграждане на комплексно решение, което да бъде максимално гъвкаво и способно да решава различни фотографски задачи. Естетсвено първото което на всеки иде на ум, е да си купи комплект от две или повече ръчни светкавици които са от производителят на камерата. Няма проблем със съвместимост, всичко работи, на пръв поглед нещата са ОК. Но… рано или късно се виждат основните проблеми. Ръчните светкавици имат няколко големи ограничения. “Слаби” са… и имат рефлектор. Тоест твърде насочени, много лесно е да се “унищожи” атмосферата” с тях и да станат едни снимки тип, как вижда миньор в рудник… Обикновено синхронизацията между “фирмените” ръчни светкавици е през светлинен импулс, което на светло не работи или поне не устойчиво… Куриозно, но все пак светкавиците много често ни трябват най-вече когато е светло… ОК, първата стъпка я направихме, сега се оглеждаме за нещо по-мощно и задължително вече с радио синхронизатор…

Изкусително изглеждат офертите на много производители за ръчни светкавици с батерийно захранване, синхронизирани по радио и които можем да си закупим в достатъчно бройки да си ги разполагаме както желаем и да ги управляваме… Работи това решение, има хора с по една раница такива светкавици правещи уникални неща… Специално по темата за работа с много ръчни светкавици ще пиша отделно, засега продължавам напред…, с проблемите на това решение…

Ръчната светкавица си е…, ръчна светкавица… Каквито и допълнителни дифузори да и сложим отпред, не може да се постигне равномерност и предсказуемост върху по-голяма повърхност. С времето за презареждане нищо не можете да направите… Докато чуете заветното “биип” много неща са приключили… Решите ли да работите на слънце, естествено преминавате в HSS, там пък “загубата” на мощност е такава, че започвате да се чудите имате ли светкавици или не…?

И идваме до “големите” решения, моноблок или генератор с изнесени глави. Изборът е голям, възможностите които дават такива решения са огромни, цените… адекватни… Ако имате възможност да си купите един пълен комплект от поне три големи тела с по над 500WS (за термините в осветлението, тяхното значение и разбиране ще пиша отделно) плюс още няколко малки спотови източника заедно с минимум два генератора…, всичко е наред, имате работещо решение! Върху неговите проблеми и специфики на отделните марки и модели ще пиша по-нататък.

Какво бихме желали от една конфигурация за широк спектър фотографски задачи? Първо мощност, по-горе писах, поне три тела с минимум 500Ws всяко. Следващият важен параметър е консистентост на светлината. Моля не бъркайте консистентност с качество, т.е CRI (color rendering index) на светкавиците… Двете нямат нищо общо. CRI индекса на всички светкавици поради природата на източника на светлина е близък до идеалното. Нещо като свещите, няма значение една свещ дали е лоена, парафинова, дали сами сте си я направили, или е от най-реномираната марка… винаги светлината на една свещ се характеризира с 100% CRI индекс… Къде е разликата тогава между отделните светкавици и в какво се състои?

Всичко това е тема на изключително дълго повествование, но накратко и с няколко думи. Първата и основна разлика, която ще забележите ако си купите примерно моноблок от нисък клас, това е че при промяна на мощността ще има сериозна промяна в цветната температура… А това е проблем при това голям. Представете си три източника, всеки от които с различна цветна температура? Няма да Ви хареса “картинката”, честно казано не знам и за какво би Ви свършила работа…? Друг проблем възниква с неравномерността на цветната температура по време на импулса… Затова не съветвам никой да прави компромис с идеята: “ще си купя нещо на базово ниво, то сигурно ще свърши работа…” Не, няма…

ОК, следваща и много примамлива възможност представят моноблокове за студийно осветление от висок клас. На нашият пазар един отличен пример са GODOX QT 600II представяни от Dynaphos. Защо точно тях? Първо имат отлична и управляема консистентност, можете да изберете моноблока дали да се “грижи” да осигурява максимално точна цветна температура или обратното, да осигурява максимално кратък импулс. Нова и отлична идея насочена точно към взискателните фотографи. И което е важно, в реалността този моноблок работи добре и осигурява параметрите според спецификацията си. Възможността която Ви дава този избор позволява във всеки проект да изберете точният за момента режим. Освен това, всеки моноблок при всяка настройка Ви дава и обратна информация с каква точно продължителност ще е неговият импулс. Много бързо презареждане, 600Ws, разни глезотии като мултиблиц, втори кадър с черен фон, максимално кратък импулс от порядъка под 1/30000 сек.

… 

Изглежда добре… А къде са проблемите…? Преди всичко, кабелите към контакта… Светкавиците са студийни, но ние разговаряме за универсална постановка за осветление, не само в студио, какво правим тогава? Възможностите не са много, има инвертори, които могат да захранят тези моноблокове, но са тежки, големи, неудобни и няма да стигнат за една по-сериозна работа… А и нещата тогава като обем и тегло надвишават чувствително еквивалента – моноблокове с батерийно захранване… Решението което Ви дава голяма, на практика неограничена автономност е външен бензинов генератор.

Избрах Honda инверторен, който тежи 22 кг. и може да осигури работата на поне осем моноблока или както е в моят случай на три + машина за пушек…, сценичен вентилатор и прочее… Така от една страна си осигурявам една перфектно работеща система за осветление с на практика нелимитирано време на работа, изключително бързо презареждане и успоредно с това всичко останало като пушеци, вентилатори и прочее е осигурено със захранване и работи перфектно… Сумарно теглото е по-малко отколкото всяко друго решение свързано с акумулатори. И ми осигурява пълна автономност при това събираща се в багажника на всеки лек автомобил, заедно с останалата ми екипировка…, а с 4х4 машина снимам навсякъде където пожелая, с възможности като за студио…

… 

ОК, по-наблюдателните знаят че работя с Pentax и биха се сетили да ме питат как решавам въпроса с HSS режим, който GODOX не поддържат за Pentax към този момент. От Dynaphos ме увериха че контролер (активатор) за Pentax се очаква всеки момент, аз обаче докато чакам, тествах още едно решение, което се оказа че работи прекрасно и освен това дава възможност да управялявам всичко без изключение… Cactus V6II “стекнат” под Godox X32C позволява перфектно да използвам HSS до 1/8000сек.

… 

И накрая за проблемите все пак, идеални решения няма. Ще трябва да се примирите с кабелите и удължителите…, времето им за “разпъване” прибиране, навиване и разплитане разбира се… 🙂

В статията са включени фотографии от:

Фотограф Валя Захариева
Фотограф Димитър Кръстев