05-04-2014, 12:02

Зората на фотографията… Големи фотоапарати с дървен корпус, които снимат монтирани върху… статив. Междувременно фотоапаратите отдавна не са с дървен корпус… стативите в голямата си част също…, но продължават да са важен и неизменен спътник на фотографите.

Преди време български филмов екип снима в Монако. Идват полицаи и искат разрешение за снимките. Естествено никой не си е и помислял, че е нужно за снимане по улиците да се взема разрешение. И логично възниква въпросът, а как вземат разрешение всички туристи наколо, които си снимат необезпокоявани? Отговорът е кратък и ясен. Разрешенията за снимане са нужни само когато се снима с професионални цели. А кой е професионалист? Този, който работи със статив..! Макар и куриозна, случката е много показателна за ролята на статива.

Често, работата със статив е стъпката, която преминава границата между снимките за спомен и професионалната работа. А и въобще при панорамни снимки, нощни, на слабо осветление, макро и прочие стативът от пожелателен става задължителен. Дори и при условия, при които няма проблем за снимане от ръка, използването на статив позволява по-добър избор на параметри, а също изключване на системите за противодействие на трептене. Колкото и да са съвършени, неподвижният апарат върху статив е винаги най-доброто решение.

За стативите може много да се пише. Голямо е разнообразието от решения и конструкции – някои добри за едно, други за друго. Едва ли е възможно да обхвана целия спектър от нужди и решения, затова и ще отделя внимание предимно на моите специфични изисквания и тяхното решение.

Основният апарат, с който работя е Pentax K-3. Той е и най-тежък с големи обективи, така че изборът бе съобразен с неговото тегло и параметри. Естествено един статив е сравнително универсален, но има едни общи правила, които са задължителни. Те са свързани с теглото на апаратурата, включително и главата на статива, които трябва да бъдат в рамките на възможностите на основата. Трябва да се отчита, че има голяма разлика между възможност върху статива да се монтира апарата със съответно тегло и това апарата наистина да стои неподвижно и без вибрации, като същевременно удобно и добре може да бъде местен и насочван. Често се казва, че това което производителят дава като допустимо натоварване трябва да е поне два пъти над очакваното тегло.

Вероятно, поне за отправна точка, този постулат е приемлив, но истината е че всяка конструкция, статив, глава и използвани материали имат своите специфики и правилото невинаги е валидно. Освен теглото задължително трябва да се има предвид и това каква е формата на апарата, обективите и общата им площ. Има ли вятър всичко това трябва да се включи в сметките. И така, стативът в началото изглеждаше една обикновена проста тринога, но като задълбах малко повече, нещата ставаха все по-сложни и трудни за решаване…

А не може ли по-просто, избира се стативът с най-голяма товароносимост и проблем няма..? За съжаление не е много практично. Стативите с по-голяма товарононимост по чисто физически причини обикновено са по-тежки, а и скъпи. Имам намерение редовно да нося статива на места докъдето се стига пеша и то не лесно, така че размерите и теглото имат особено значение…

В този ред на мисли, стативите са нещо генерално погледнато доста скъпо. Единствената утешителна новина е, че за разлика от камерите, не остаряват бързо, ако бъдат добре пазени и експлоатирани са на практика вечни… или поне тези от тях, които са произвеждани с тази презумция. С други думи стативът е дълговечна инвестиция. А инвестиции се правят по няколко начина, почват се покупки на евтини неща, докато не се изясни накрая, че не вършат работа и се купи нещо истинско. Този вариант е по-скъпият и като краен резултат струва повече. Аз предпочетох втория, изпитан вариант:

Първо малко четене, подготовка за въпроси и анализ кой, къде е и с какво реноме се ползва. След което на база на изискванията се търси съвет и помощ в избора. И така започна четенето за стативи. Събирайки мнения и данни от статии и форуми, избрах няколко фирми, към чиито представители да се обърна. Направих и няколко проучвателни разговора и след посещение на място избрах с кой да продължа работа нататък.

Малко отклонение, но важно според мен: Моята практика сочи, че са еднакво важни и продукта с неговото качество и това кой и как го представлява за България. Добрата поддръжка цена няма..! Фирма Dynaphos беше логичен избор на база моите изисквания. Оттук насетне имах възможност и да задавам въпроси и да ползвам експертно мнение и съвет. Големият проблем бе, идеята да се правят излизания в трудни условия, като да речем „В търсене на вълк…“ Стативът трябва да може и да се носи, а теглото му да е възможно най-малко и да е здрав. Колко здрав..? Ами като правим чеверме, да има на какво да закачаме агнето за дране… шегувам се… 🙂 засега… 😉

В Dynaphos има голям избор на марки и на модели… Ако трябва да се избере само един…, е проблем. И стигнахме до най-трудната част намирането на точният баланс между изисквания, цена, тегло и възможността всичко това да бъде носено на гръб по баирите.

Специално отбелязвам отличните съвети от Борис Бишков, в съчетание с богатият му практически опит със стативите на Benro. Ако нямах на разположение тази експертна помощ, при всички положения си давам сметка как щях да направя няколко движение от типа проба, грешка, скъпо, още по-скъпо… Този момент е добра илюстрация защо винаги предпочитам работата с представител на марката с опит и възможност за експертизи и помощ. Без да претендирам за точност, оценявам значението и тежестта на експертната помощ и съвети като приблизително 50% за всеки успеха на един проект.

Избрания модел е BENRO C2980T, основни данни за модела:

неназъбена централна колона.
Възможност за въртене на централната колона в много посоки
3 степени на разкрачване на краката.
Удобен за работа в студио (предметна фотография) или на открито
Секции: 4
Сгънат в mm.: 545
Товароносимост в kg.: 12
Максимално сечение на тръбите в mm.: 29
Минимално сечение на тръбите в mm.: 18.5
Тегло в kg.: 1.67
Максимална височина в mm.: 1620
Нормална височина в mm.: 1350
Минимална височина в mm.: 390
Размер: 720x120x120 mm

Чантата за носене е удобна, има място точно колко за статива с глава към него. Е, мен си ме дразнят светлоотразителните кантове, но скоро ще ги видите как изглеждат боядисани с маркер…

Както всеки статив от висок клас и този е универсален и предполага избор на глава в зависимост от целите.

Централната колона е удобна екстра. От една страна статива е компактен, от друга позволява в някои ситуации лесна работа и удобство при снимане.

Конструкцията на статива в горната си част е добре обмислена и позволява всякакви ъгли и завъртане. За мен важното е, че “врътките” и елементите са добре направени, солидни и не е икономисван материал. Захващането е здраво и държи без условности. Общо взето, ако сам си го правех почти така щеше да изглежда.

За студийна, а понякога и за работа навън е много удобна централна колона с възможност за фиксиране под произволен ъгъл.. За макро снимки още повече.

Избраната глава е BENRO B2.

Тук съветите бяха изключително ценни и много на място. Само по описание и технически данни изборът ми щеше да е на друг по-лек и малък модел. Но каквото и да пише в проспектите, в процеса на работа, определено се видя, че за статива, точно това е главата. Имах и друга глава още преди избор на статив, тя е от по-нисък клас – BH-2, впечатленията ми бяха добри. И продължават да бъдат, но стане ли въпрос за прецизна работа, особено с големият 300мм. обектив, B-2 е незаменима и разликата между двете е много осезаема точно в трудните ситуации.

Плавна работа, при стягане не се измества посоката, липса на вибрации. Стандартната ARCA-SWISS плочка е удобство, с няколко такива не се занимавам с постоянни смени. Даже на големият 300мм обектив плочката си стои постоянно монтирана върху неговата основа. Слагането и свалянето от статива е в порядък от няколко секунди.

Регулацията на триенето е с отделен винт и освен удобство, е и до голяма степен добра предпазна мярка при работа с тежки обективи.

Основни данни за B-2:

Възможност за панорамна фотография.
Два винта за прецизна настройка на шарнира.Чрез единия от винтовете е за регулиране на триенето върху ябълката, като по този начин дори и при освобождаване, пак е необходима намеса за промяна на положението. По този начин се предотвратява “увисването” на ябълката и предпазването на обектива и камерата. От втория винт се застопорява в окончателната позиция.
Универсална система от сменяеми плочки в зависимост от нуждите ви.
Бърза работа. Подходяща както за студио така и за външни снимки.
Предназначена за професионални SLR камери и среден формат.
Главата е окомплектована с Arca-Swiss плочка.
Тегло в kg.: 0.46
Големина на топката в mm.: 44
Размер на основата в mm.: 64
Товароносимост в kg.: 16 Височина в mm.: 100
Размер: 146x115x113 mm

Виждате, че товароносимостта на главата е по-голяма от тази на статива. Ето тук е мястото на съветите и опита, когато става въпрос за конкретни изисквания и приложения. Като допълнителна екстра е, освен отличната работа за фотолов, със същата глава да може да се използва и система за панорамна фотография с нагласяне на нодалната точка на обектива. Статива е излишно да подчертавам, че в студийни условия се представя отлично.

Но ще обърна внимание върху резултатите от използването му във високопланински условия при експедицията „В търсене на вълк“. Снегът беше около 60-на сантиметра с навявания. Точно колкото да не става за без снегоходки и да е „интересно“ със статив.

Краката пробиват снега и слизат надолу. Вероятно си мисля, ако бях със статив с алуминиеви крака, както беше първоначалната идея, нямаше да е толкова комфортно. При карбоновия статив, краката с навлизането в снега се извиваха като дъги навън и статива в края на краищата заставаше стабилно. Точно за този ефект със Сашо не сме на едно мнение, той смята че лекото огъване на краката в дъгообразна форма не добавя стабилност и е без значение. Във всеки случай с ръка на сърцето, ми е трудно да намеря точна обосновка дали е така, но поне като усещане беше. Във всеки случай едва ли ще проверя отново ефекта, просто другият път като тръгнем на сняг ще гледам да не забравя наставките за сняг на статива…
Освен огъването и еластичността на тръбите те много добре се справяха със затихване на вибрациите. Даже отлично, тък като статива беше в не много изгодна позиция. Имам предвид, че за да компенсирам потъването му надолу с близо половин метър се наложи да вдигам височина с централната колона. Което като решение не е особено правилно, така механично се получава тринога със монопод върху нея… Но правилно или не, беше най-бързото и възможно решение. И се справи отлично, без никакви проблеми с вибрации и разклащане от вятъра.

Удобен за носене статив няма но този конкретно е възможно най-приемлив, макар че двата килограма (заедно с главата) са си осезаем товар. Давам си сметка, че карбоновата основа и магнезиева глава са уникално предимство в условията на дефицит от шерпи. Честно казано, ако не беше с това тегло щяхме да сме силно затруднени…

По-долу виждате двата варианта за краката, за работа на твърди терени и при по-меки настилки. Лесно се сменят.

До момента единственото неудобство свързано със статива беше, че в чантата му за носене, не са предвидени повече джобове или някакъв тип организатор за вместване на разните дреболии. Метални накрайници за подмяна на гумираните при външно използване, резервни плочки, всякакви дреболии свръзани със статива трябва да делят само едно джобче. Макар и с достатъчен обем, не е добра идея, защото неминуемо при по-дълго носене ще се разместят и започнат да се търкат едно в друго. Освен от чисто естетични съображения, това е проблем за резби, гумирани дръжки и прочие детайли. Този проблем реших като добавих един организатор за съвсем други цели. В него се намери място за всички отделни елементи, разделени по секции, удобни за намиране и всичко това лесно за подреждане. Целият организатор се събира вътре в чантата на статива без проблем.

Впечатленията ми от Benro са отлични, от конкретната продукция – статива C2980T също. На въпроса какво от моя гледна точка пречи на този статив да бъде определен като перфектен, отговорът ми е, липсата му във вариант с камуфлажно оцветяване, което може да е фактор при снимане на определени, твърде подозрителни животински видове. Този проблем смятам да реша сам, а за това как се държи във времето нататък ще пиша.

 

27-05-2014, 05:34

Изминаха няколко месеца откакто работя с Benro C2980T. Писал съм и преди, че ревюта на нови продукти никога не са ми били особено интересни. От една страна новото винаги изглежда добре, а и в началото всичко обикновено работи както следва. Но едва с по-сериозната работа, започват да се проявяват реалните качества на един продукт.
Досега не съм имал проблеми или някакви скрити недостатъци. Но междувременно, стативът поработи солидно, разходи се на различни места. Беше и на студено, и в сняг и в прах, а това колко го валя, вече не отчитам. Все пак гледах с предимство да са апарата и обективите, статива, когато и както може. С други думи реших, че е време да го разгледам малко по-подробно и успоредно с това да направя профилактика. Моята практика е, да ползвам на максимум един инструмент, но и да го поддържам адекватно на натоварването. А и в интерес на истината бях любопитен да го поразгледам как е отвътре…

Като за междинна профилактика, реших този път да не разглобявам главата, но другият и това ще стане…

Най-износващите се елементи са тефлоновите накладки, нарочно ги снимам преди да бъдат почистени. Нямат следа от износване за момента, но съм сигурен, че трябва да се почистват редовно, най-малкото защото когато са чисти, стативът се разгъва и сгъва като добре поддържано автоматично оръжие, а това е едно незаменимо удоволствие.

Прави впечатление солидната механична изработка и качество на всеки детайл.

Лагер, със сепаратор и две шайби в традициите на добра инженерна школа…

Резбите са чисти, добре направени, качествени и прецизни.

При обратното събиране всеки детайл разбира се, беше почистен и смазан внимателно. Лагерите със специална грес за морски приложения, а всичко останало със смазка от т.н. “сух тип” така че да няма опасност да се налепва прах. С нанасянето на смазка трябва да се внимава и всяко излишно количество да бъде отстранявано своевременно.

След още няколко месеца отново ще бъде направена профилактика вече с пълно разглобяване

04-11-2014, 06:12

Все още не мога да се наканя пак да правя отново профилактика. Не виждам нужда. Напръсках го добре със синтетична тефлонова смазка като специално се погрижих за главата. Това го правя през два месеца. Много го разхождам закрепен върху раницата и за да не се праши, го завивам в калъф. Това са грижите по него.

Статива или аз много му свикнах, или отвръща на моето отношение към него, но работи перфектно, без забележки. Междувременно се разходи и до Северно море:

SMC PENTAX FA 31mm f/1.8 AL, 5000 км, до Антверпен и обратно

Снимах с него и вътре и навън, високо в планината и в офис сгради. Многократно го валя дъжд. Единственият страничен ефект е, че в главата остава по малко вода, и дълго време като се движи е мокра. Не ми пречи, работи си плавно и перфектно. Сгъван и разгъван е хиляди пъти. Натоварен сезон му е в момента, но като се видя във време, ще проверя отново как изглеждат детайлите отблизо.