Не знам колко фотографи имат автомобил Ролс Ройс, но пък знам такива със стативи Gitzo, а то е почти същото 
Извън рамките на шегата, Gitzo е освен мечта за много фотографи но и реално постижение показващо докъде може да се стигне технологията на един статив?
Картинките и клиповете в нета са едно, но реалното усещане в ръката е несравнимо. Очаквах още в началото да бъда изненадан, но не и по начина по който се случи. Статива беше отворен и с монтирана главата за която по-надолу ще пиша. И стоеше като една скулптура… :- Изящна, солидна и… масивна. Понечих да го вдигна, инстиктивно напрегнах мускули… и статива щеше да излети. Никаква корелация между визия и тегло… и усещане за солидност. Това което виждах и онова което повдигах бяха сякаш съвсем различни две неща… “Земля в илюминаторе…” почувствах се, като че съм на Международната космическа станция и преметите са безтегловни.
Добре, време е за тест и проверка в реални условия.
От идея до реализация, две крачки, даже една. Gitzo флуидна глава тип люлка GHFG1 му пасна идеално. Комбинацията веднага в боя, т.е. в гората натоварени съответно с каквото тежко имах под ръка и от което имам негативни впечатления с другият ми статив. Люлката е идеална за сериозни телеобективи и разбира се за зрителни тръби, при това както виждам без ограничение на размера.
С дълга зрителна тръба е неудобно на стандартен статив. Каквото и да правите и най-малкото сътресение се вижда буквално. Комбинацията Gitzo статив с глава люлка обаче определено работи… и то как… Трудно може да се намери забележка, а комфорта е на ниво. Леко и плавно движение, добре контролирана фрикция, флуидната глава работи плавно и всички “врътки” са много “информативни”. И освен всичко вече не ми трябва да си имам едно наум, когато се налагат фини корекции. Просто се отхлабва, мести колкото е нужно и се затяга… И при затягането няма изместване…, никакво. Освен че ми хареса, че е удобно, но и някак луксозно се работи.
(“кликнете” върху изображенията за да ги видите в голям размер)
.
Време е да тествам фотографската част. Най-тежкият ми обектив в момента е 70-200. Факт е, че макар солиден и тежък на този статив и глава е сякаш безтегловен. Не може да натовари комбинацията статив глава достатъчно че да усетя “мъка” някаква. Ще трябва да изчакам 560мм/f5.6 да пристигне може би с него ще е по-реалистично.
Споменах за прецизната изработка на всеки детайл и на особеното чувство за съвършенство, което “лъха” от този статив и глава. Направих и няколко кадъра, надявам се поне частично да могат да предадат тези малки детайли които така радват.
(“кликнете” върху изображенията за да ги видите в голям размер)
Пиша тези възторжени впечатления само след два дни “запознанство”, а предполагам, че по-дълга работа с този статив и глава ще има опасни последици… С хубавото лесно се свиква, но пък трудно се отвиква казват хората… и ми нашепва моят добре трениран в тази насока вътрешен глас. В интерес на истината тези два дни ми бяха достатъчни за да започна да гледам на марката с други очи. И скоро ще пиша още едно ревю
Gitzo остави отлично впечатление у мен и особено приятно е “усещането” за перфектност в детайлите. Дали бих го препоръчал? Ха, ха… Оставям на вас да решите, във всеки случай и да не сте фотограф, можете спокойно да си го сложите в хола като произведение на изкуството… И ще изглежда футуристично, перфектно, изящно и луксозно…
Тези няколко думи са първите ми впечатления от една марка която до скоро не беше популярна в България. Надявам се ще имам много поводи да допълвам тази статия с положителни впечатления.