23-01-2014, 03:13

Историята започва от един холандски кораб на път за Япония. Вози всякакви стоки и инструменти в трюмовете си, но една черна кутия измежду тях ще стане причина за много бъдещи събития. Първият фотоапарат, изобретен от Луи Дагер, пътува към страната на изгряващото слънце през 1840 година…

Днес можем само да гадаем в чии ръце е попаднал този дагеротип и какви са били неговите пътища. Но 20 години след пристигането му в Япония се появяват и първите японски камери, заимствани като идея и конструкция. Сега за тях съдим само по откъслечни писмени сведения, а за производителите им няма запазена информация. До голяма степен са самоделни конструкции, вдъхновени от дагеротипа. Още 20 години трябва да изминат, преди да започне и първото промишлено производство.

Пощенска картичка от провинция Нагоя, 18 век.

Няколко японски компании започват производство на фотоапарати. Първи сред тях, баща на тази индустрия е господин Кониши Хонтен, който през 1921 г. основава Rocuemon Konishi (известна по-късно като Konica Corp.) След две-три години вече има поне 5 производителя на фотоапарати. Разбира се, пионерите във фотоиндустрията не са това, което днес познаваме. Те са по-скоро асемблатори, като много от частите и детайлите са внос.

В същото това време малка фирма с шепа служители, наречена Asahi Optical, произвежда стъкла за очила. Основана е от двама братя – Кумао и Такумо Кадживари, родени в семейство на потомствен самурай. Пословичните за онова време добродетели, освен възпитанието в невероятно търпение и упоритост, включват и изключителна скромност и липса на внимание към собственото аз. Това е и причината да знаем толкова малко за двамата братя и техния живот. Една от малкото известни информации е, че техният най-малък брат е бил част от свитата на Императора и се е занимавал с изящни изкуства. Другото, което се знае, е, че Такумо Кадживари по-късно се отдава на рисуване, известен е като изключителен портретист, като същевременно много снима и оставя след себе си потрети, запазили в себе си частица от духа на времето. На негово име по-късно са кръстени и серията обективи “Такумар”, известни със своята прецизност и характерен фотопис.

Двамата братя, основатели на компанията

Портрет на портретиста, Такумо Кадживари

Служител на Asahiflex, занимаващ се с полиране

Това, което ги отличава от многото подобни компании, е стремежът към особено високо качество. Техните стъкла се обработват изключително старателно. За разлика от другите, като технология на полиране Asahi Optical използват асфалтова смола – нещо много напредничаво за времето си. Технологията е била трудоемка и останалите компании са я прилагали само върху прецизни лещи, предназначени за телескопи. Японската култура е характерна с пословичното си внимание към детайлите и стремежа към съвършенство на резултата. Вероятно могат да се намерят много общи черти в производството на една катана и полирането на оптични лещи. И в двата случая се искат много търпение и старание в детайлите за получаване на отличен резултат.

Изключителният перфекционизъм не остава незабелязан. Качеството бива бързо оценено и през 1933 година Konica сключва договор с Asahi Optical за производството на обективи за нейния апарат Parlett. Дотогава този фотоапарат се произвежда от почти 10 години, само с вносни части, включително и обективите. Така през 1933 г. Asahi Optical дават началото на японската оптична индустрия. По това време те са най-добрите в своята област в страната. Фотоапаратите стават все по-популярни и търсенето им постоянно нараства. Моделите Pearl and Pearlette са определено успешни, продават се с японски обектив дори в Германия.

Фотоапарат на японската фирма Chiyoda Optical с оптика, произведена от Asahi Optical

30-те години са преломни за японското общество. Бързата милитаризация и централизация на управлението, бурните обществени промени рефлектират и в индустрията. Редица фирми започват производство на възли и детайли за военно приложение. Цялата индустрия бива насочена към военен коловоз. Тези времена не подминават и Asahi Optical Joint Stock, основното производство намалява и е изместено от поръчки за военна оптика.

В същото време се сменя и президентът на компанията. Новият управител е Сабуро Мацумото. Близък роднина на братята Кадживари, той вече има опит и представа в полирането и работата в компанията, макар да се е насочил към печатарския бизнес. Млад и амбициозен, той поема ръководството на 27 годишна възраст. Характерно за него е изключителният му нюх към бъдещето и умението да взема трудни, но стратегически правилни решения. Типичната за фамилията скромност скрива от нас почти всичко, свързано с неговия живот, семейство и отношения. Но това, което създава като принципи и работа в компанията, оставя незаличима диря в света на фотографията. Бързо започва да работи за мащабно пренасочване на компанията от тогавашното производство на военна оптика, очила и комплектоващи възли към пълно мащабно производство на фотоапарати. Разбира се, този завой не става за ден-два, но работата, която извършва господин Мацумото, е впечатляваща.

Важно е да се отбележи, че успехът не идва случайно, нито пък е плод на спонтанен избор. Сабуро Мацумото се връща от пътуване в Германия с фотоапарат, с който редовно снима, и това му увлечение допълнително дава сериозни аргументи. За съжаление, времената не са добри за плановете му. Asahi Optical Joint Stock процъфтява, но към края на 1937 година върху управлението му се налага правителствен контрол и военните ликвидират всички опити за производство на фотоапарати. Компанията отново е пренасочена изцяло към военна оптика.

Военни перископи, производство на Asahiflex

Сабуро Мацумото е бил особено упорит човек. Една година по-късно купува предприятие, занимаващо се с дървообработка. Покупката е добре обмислен опит за връщане към старата цел: фотоапаратите. Така е създадена Asahi Optical Co., Ltd. с основна цел мащабно производство, в началото само на обективи. Добре познатият хъс, пословичната работоспособност и изключителното внимание към качеството за много кратко време превръщат компанията в лидер и много търсен доставчик.

Идва Втората световна война и всичко отново се обърква. Военните установяват пълен контрол върху завода и той бива пренасочен към техни производства. Фотоапаратите тогава са ненужни за военни цели, с малки изключения, свързани с апаратите за аерофотоснимки. По време на войната компанията се държи на крака, но с приближаването към края ѝ затрудненията стават огромни.

Краят на войната носи на компанията пълно разорение. От заводите не е останало почти нищо, много от добре подготвените специалисти ги няма. В същото време военните доставки не са платени и дълговете са огромни. Малцина са тези, които в подобна ситуация биха търсили път напред. Но Сабуро Мацумото не се отказва. Започва от нулата, разпродава оборудване, събира хора, прави обучения, строи. Единственият му сериозен актив са волята, неимоверната му работоспособност и оптимизмът. Специалистите и работниците, които наема на частично заплащане, работят до пълно изтощение, без да търсят компенсации. Твърдо уверени, че само с упорита работа могат отново да върнат компанията във водещите оптични производители, те полагат граничещи с чудеса усилия.

И поръчките, макар и колебливо, започват да идват. Американските войски имат нужда от качествени елементи за бинокли и поръчката бива спечелена от Аsahi Optical. В мизерни условия и липса на достатъчно работна ръка, въпреки всички затруднения, тя се изпълнява в срок. Само тези хора са знаели на каква цена са успели, но е факт. При това, не как да е, а с изключително качество. Всяка леща бива внимателно обработена и щателно проверена, преди да замине за клиента.

Тази политика няма как да остане незабелязана. Високото качество и прецизност много бързо завоюват отново доверието на разни фирми и производители на фототехника. В следвоенния период производството на фототехника се развива с големи темпове и логично Asahi Optical, известни с високото си качество, получават все повече поръчки и разширяват производството.

Преломният момент за компанията идва през 1948 г. по възможно най-нестандартния начин, който можете да си представите: с едно слънчево затъмнение. Малко преди това астрономическо събитие Asahi Optical пускат на пазара нещо ново: свръхкомпактните бинокли Jupiter, които се радват на изключителна популярност.

Специално за затъмнението компанията решава да произведе лек астрономически телескоп, наблюдателна тръба. Изделието е било предназначено основно за ученици и е много евтин вариант на телескоп, даже корпусът е бил от картон. Но… лещите са Asahi Optical, с всички произтичащи от това качества. Дори компанията не е вярвала в огромния успех на това простичко съоръжение. Да, слънчевото затъмнение минало и заминало, но у господин Мацумото се загнездва убеждението, че е крайно време от доставчик на компоненти да излезе на пазара за крайни устройства. И както винаги, каквото е решил, направил го. И то в един нов пазарен сегмент, който съвсем не бил популярен тогава. Биноклите!

Jupiter 6 x 16mm завоюва не само пазара в Япония, но благодарение на отличната си оптика става хит и извън страната. Хиляди бройки бинокли всеки месец заминават към клиентите, а всъщност производственият капацитет са 12 човека, заедно с господин Мацумото, който участва с пълни сили и в производството вечер, а през деня продава продукцията. Това е преломният момент за компанията. Благодарение на приходите от биноклите, компанията си „стъпва на краката“, появяват се и възможности за инвестиции. И макар продукцията на компанията буквално да се разграбвала и търсенето ѝ да било повече от възможностите за производство, Мацумото не изневерява на своето верую: качеството преди всичко.

Спечелените пари се влагат в нова технология и обучение за група от служители на компанията. Закупеното ново оборудване позволява на Asahi Optical да постигне нови висоти в качеството на оптичната продукция и на покритията ѝ. Заваляват поръчки от производители и извън Япония. Продукцията достига до 25 000 обектива месечно. При това интересен факт е, че просветляващото покритие се правело вечер у дома на управителя Мацумото и с неговото лично участие. Не знам как е успявал този човек да свърши всичко това, но се е справял повече от добре. Междувременно в Япония вътрешният пазар е достатъчно солиден и с големи темпове започват да се търсят големи количества фотоапарати. Въобще снимането става нещо като национален спорт. Asahi Optical е вече стабилна компания с добри приходи и не се движи по ръба на оцеляването.

Въпреки всичко постигнатото не е достатъчно за амбициозния ѝ управител. Бърз и с безпогрешен усет към новото и перспективното, той отново насочва интереса си към производството на фотоапарати. По онова време много производители в Япония копират водещите производители като Leica. Но тук отново се проявява изключителният гений, който не тръгва по утъпкания път, а се решава на кардинална стъпка: да проектира и разработи огледален фотоапарат с такива параметри, че да излезе на пазара, включително извън Япония.

Високите цели затова са високи, защото не са лесно достижими. Разработката на еднообективната огледална камера се оказва сериозно предизвикателство. Изборът на формат 35 SLR и огледална камера е добре обмислено и много авангардно решение, което едва ли е взето спонтанно. Но от друга страна, по онова време тази концепция неслучайно е оставала встрани от плановете на големите производители. Нейните основни предимства са липсата на паралакс между образа във визьора и реално заснетият. Друго голямо предимство е лесната смяна на обективи. Но технологията по онова време имала и своите недостатъци. По време на снимката огледалото се задържа в горно положение и образът се загубва. Освен, че е неудобен и дразнещ, този ефект пречи на фотографа да следи обекта. Този ефект, в съчетание с обръщането на изображението след отражението в огледалото, правят работата с такава камера неинтуитивна и трудна. Въпреки тези очевидни недостатъци на концепцията, работата по камерата започва с голямо усърдие. Двама са водещите конструктори: Сузуки и Йошида.

Тримата създатели на камерата, отляво надясно: Сузуки, Йошида и двигателят на всичко, Сабуро Мацумото.

Всеки от тях работи вкъщи и така, в домашни условия, внимателно и търпеливо започват създаването на прототипа от нулата. Всички отделни елементи се правят на ръка и един по един. Почти седем месеца работа са били необходими, за да се направи работоспособна конструкция. Но към края на 1950 година работният прототип е почти готов. 50мм/f3.5 обектив, 1/20 с. до 1/500 със задръжка на затвора и тегло с размери до голяма степен съпоставими с масовите фотоапарати по това време.

Първият, който я тества, разбира се, е Сабуро Мацумото. Той снима с нея с голям ентусиазъм и остава много доволен от резултата. Но явно фотоапаратът е изпреварил времето си. Докато обикаля потенциалните си клиенти, господин Мацумото се сблъсква с не особено голям интерес към продукта. Прекалено екзотична изглеждала идеята на повечето „големи“ в бранша. Всеки от тях предпочитал решения, които са известни и се продават добре. Никой от тях не бил готов да инвестира в нещо толкова непознато за крайния клиент. Проектът бил почти пред провал. Но упоритостта на управителя Мацумото и този път му помогнала. Накрая стигнал до компанията K. Hattori & Co., Ltd., където далновидно оценили потенциала на новия продукт. В процеса на разговорите за пускането ѝ в производство съвместно са внесени и корекции в устройството.

Ясно станало, че камерата има бъдеще. Сега основното предизвикателство било пускането ѝ в масово производство. Новият фотоапарат бил с напредничава за времето си конструкция и това наложило разработката на много нови технологии и пригаждането им за масово производство. Редица спънки и трудности са преодолени, докато през 1952 година стане готова първата партида от 100 фотоапарата. Asahiflex I е първата камера, проектирана и произведена изцяло в Япония. Тази година Asahi Optical поставят началото на нова ера в производството на фототехника в страната на изгряващото слънце. Може би има символика във факта, че името на компанията Asahi също означава изгряващо слънце.

Камера Asahiflex I

Противно на мнението на многото специалисти, отказали сътрудничество на Сабуро Мацумото, фотографите приемат новата концепция с голям ентусиазъм. За кратко време Asahiflex I добива популярност и търсенето му надвишава предлагането. Това е моментът, в който Asahi Optical придобиват нов завод в близост до Токио, където устройват съвременна база за производство.

Снимка пред фабриката, 1953 г.

Ентусиазираният прием на фотоапарата е налице, но компанията отчита и слабите му страни. Основното, което се отбелязва като недостатък, е вибрацията на затвора при задействането му, съчетано с удара на огледалото при вдигането. Работата по отстраняването на тези недостатъци е дълга, но след почти две години на пазара се появява Asahiflex II с усъвършенстван затвор, скоростно вдигане на огледалото и отстранени множество малки забележки. Успоредно с работата по новия фотоапарат във фирмата работят и по разширяване на предлаганата гама обективи.

Asahiflex II е удачен и с успешна конструкция. Новият механизъм за повдигане на огледалото е изключително успешен и от днешна гледна точка може да се отбележи като революционна стъпка напред.

Камера Asahiflex II

През 1954 година се ражда и рекламният девиз „Да достигнеш луната“. И фотоапаратите на Asahi Optical наистина отговарят на девиза.

Широкият диапазон от възможности, включително и макроснимки, открива пред фотографите нови хоризонти. Фотоапаратите Asahiflex II се радват на огромна популярност. Скептиците са останали в миналото, заявките нарастват всеки ден, компанията с много труд успява да отговори на търсенето.

“Всяко зло за добро”: тази поговорка добре илюстрира следващата сериозна стъпка напред. Опитът, натрупан във времето на военните поръчки за покривни призми и наблюдателни тръби, сега става огромно предимство. Голямата цел – създаване на фотоапарат с „правилно“, а не огледално изображение, изисква използването на призма и в много отношения има общо като конструктивни решения с военните наблюдателни тръби. Оптичната схема се нарича „пентапризма“, т.е. призма с пет работни повърхности. Господин Мацумото добре разбира, че макар и много сложно за реализация, това е вярното решение.

Тази конструкция е основата на огледалните апарати и до днес. И до днес се водят спорове кой точно първи е направил прототип на фотоапарат с такава призма. Претендентите са няколко, но това, което със сигурност може да се твърди, е кой първи я е въвел в масовото производство и я е направил достъпна – Asahi Optical. Приета с възторг от фотографското общество, технологията предопределя бъдещето на снимането. Бих определил точно този апарат като начало на съвременната фотография. През 1957 година Asahi Optical Co., Ltd. пуска в масово производство Asahi – Pentax.

Asahi – Pentax родоначалникът на съвременния фотоапарат

Освен качества, апаратът има и много сполучливо име на модела: образувано е от първите букви на PENTAprism + Reflex и отлично отговаря на продукта, а звученето на думата наподобява звука на затвора. Толкова добре се приема това наименование, че компанията решава цялата продукция и бъдещи модели да преминат под търговската марка Pentax. Като куриоз ще спомена, че до 1957 година Pentax е била търговска марка на VEB Zeiss-Icon и е закупена от Asahi Optical. Под името Pentax компанията прави революционни промени в света на фотографията. През годините получава признанието на фотографското общество, а приносът ѝ е почетен с отличия от много държавни и обществени институции.

Едва ли е възможно да изброя всички тези отличия и награди, затова ще се спра само на някои от най-важните:

– 1952 година: първият 35мм SLR фотоапарат, изцяло произведен в Япония (Asahiflex I)
– 1954 година: Asahiflex II прави революция с механизма си за бързо повдигане на огледалото
– 1957 година: произведен е първият фотоапарат с пентапризма
– 1964 година: във фотоапарата Asahi Pentax SP се появява TTL измерване
– 1971 година: моделът Asahi Pentax ES е първият в света с автоматичен режим за приоритет на блендата
– 1979 година: НАСА избира камера на компанията за специални астрономически проекти
– 1985 година: Pentax 67 получава награда за най-издръжлива камера
– 1986 година Pentax анонсира първата в света компактна камера със зум обектив
– 1987 година: Pentax прави първата камера с вградена светкавица
– 1998 година: Pentax разработва първата в света средноформатна камера със сменяеми обективи
– През същата година компанията произвежда и първия компактен фотоапарат със зум обектив, който достига до 200мм.

Новата ера във фотографията под името Pentax започва с модела Asahi-Pentax. Фотоапаратът има възможност за задръжка на затвора 1 до 1/500 с и е окомплектован с обективи Takumar 1:2/58, 1:2.2/55 I 1:2.4/58. Името на обективите господин Мацумото избира в типичната японска традиция за двояко значение. Такума е близко по звучене до „шлайфане на стъкло“, а в същото време е и знак на почит към чичо му, основателят на компанията Такума Кадживари. При тези обективи се появява и присъединителната резба с размер М42х1.

За да може да отговори на огромния интерес към фотоапаратите с пентапризма, компанията търси начин за драстично намаляване на цената им. Дотогава призмите са изработвани на ръка, което е много бавно и скъпо. Толкова скъпо, че фотоапаратите с такава призма нямат никакъв шанс да станат масов продукт. Ключът към налагането им на пазара е използването на нови методи за производство. Тогава идва идеята за мащабна инвестиция в машина за автоматизирано полиране. Поръчката се прави във Франция и за тогавашното време е повече от рискова. Цената на машината е 7 милиона йени – близо три пъти цената на цялата компания. Но рискът се оправдава и последва грандиозен успех.

Фабриката на фирмата в провинция Мачико

Златната ера на Pentax

Така накратко можем да обрисуваме семейството фотоапарати Asahi Pentax Spotmatic. Произвеждат се от 1964 до 1971, а по някои сведения до края на 1973 година. Много успешна конструкция, през времето на производство почти не са правени промени в конструкцията. Голямо удобство за фотографите е точковото мерене на експозицията в съчетание с автоматична бленда. Spormatic е цяло семейство фотоапарати със сходни параметри.

Asahi Pentax SL е на практика Asahi Pentax Spotmatic, но без вградения експонометър.

Asahi Pentax Spotmatic II (SPII) 1971 – 1976 Asahi Pentax Spotmatic II (SPII) 1971 – 1976.

Следващият модел на Spotmatic, като основните разлики са подобрената система за измерване на експозицията. По това време серията фотоапарати се продава и на американския пазар. Само за там се произвежда под името Honeywell Pentax Spotmatic. Honeywell е името на американския дистрибутор.

Обективи SMC

1971 година Pentax прави важна стъпка към усъвършенстването на оптичните елементи чрез подобряване на методите за нанасяне на просветляващи покрития.

Дотогава просветлената оптика има еднослойно покритие, обикновено с дебелина средно 0.00010 мм, което се нанася на всяка леща във вакуум. Това покритие позволява да се намалят отраженията до под 2% спрямо обикновената непросветлена оптика с коефициент на отражение повече от 5%.

Новата технология, разработена от Pentax, за първи път използва седем слоя. Различните слоеве много прецизно потискат определени дължини на вълната и така сумарно се получава много по-добър ефект. За първи път коефициентът на отражение е свален под 0.5%. Технологията е наречена SMC (съкращение от Super Multi Coating) и е патентована под това име. Технологията обхваща на практика всички оптични системи, произвеждани от фирмата.

Знакова година за фирмата е и 1975 година. Тогава, след сериозна дискусия, идва на ред промяна на системата за закрепване на обективите към тялото. Дотогава типичните системи са винтови и изискват много време са сваляне и слагане на друг обектив. Освен това са много неудобни за вграждане на системи за комуникация между обектива и апарата, каквито почват да се появяват по това време. Смяната на системата за закрепване е един твърде радикален ход, който, макар че носи много предимства, е рисков с оглед на натрупаното количество на обективи и реакцията на собствениците на по-стари системи. За да смекчи негативния ефект, фирмата предприема мащабна офанзива по скоростно въвеждане в продукция на много обективи с новата система за закрепване. Поредното отлично решение на Pentax. Системата байонет К е приета радушно от фотографското общество и много бързо завоюва безпрекословни позиции. Тя е дотолкова удачна, че и досега се използва без сериозни механични промени. Променят се само системите за интерфейс, но те не пречат по никакъв начин един обектив от самото начало на производството да бъде монтиран на най-съвременното тяло днес.

Винаги съм смятал, че една от важните характеристики на всеки фотоапарат е неговата устойчивост на сурови условия, защото едни от най-интригуващите снимки са свързани с екстремни условия около заснемането им. Такъв е фотоапаратът Pentax K1000, анонсиран 1976 година. Много надеждна конструкция, с вграден експонометър, като батериите служат само за неговото захранване. Но дори и да не работят, апаратът продължава да снима, просто експозицията се прави с външен експонометър или „на око“. Малко след излизането на този модел на пазара става ясно, че притежава наистина невероятна издръжливост и работи във всякакви условия, в температурен диапазон от почти 100 градуса, започващ от -50 по Целзий. Всички сме гледали множество фотографии от Хималаите, снимани по осемхилядниците в свръхтежки условия. Това, което малцина знаят, е, че повечето от тези фотографии от миналото са снимани точно с този фотоапарат. Моделът се оказва толкова успешен и търсен, че е произведен в над 2 милиона броя и масовото му производство не е прекъсвано повече от 20 години само в Япония, като по-късно бива произвеждан и под лиценз в други страни. Последната серия от 300 апарата е направена по случай 35 годишния юбилей през 1994 година.

Pentax ME-F е отново световна иновация. Огледален фотоапарат с автофокус. Тази екстра в днешни дни е толкова близка на всеки, който снима, че е трудно да си представим колко усилия и работа е изисквала първата камера, притежаваща функцията. Тогава дори по външния вид е било лесно да се види вграденият мотор и свързаните с него системи.

Чак по-късно, през 1987 с промяната в байонет К и въвеждането на новия, усъвършенстван стандарт K-af моторите започват да се вграждат в тялото на фотоапарата. Такъв модел е Pentax SFX, който също така има и вградена светкавица – поредното авангардно решение.

През 1991 година фирмата изважда на пазара професионалната огледална камера Z1, която взема престижната награда Japan Camera’92. Този фотоапарат е апогеят на досегашната моделна линия. Взема се кардинално решение за промяна в политиката и производството на фотоапарати Pentax. Под натиска на масовия пазар компанията решава за професионални цели да се насочи към среден формат камера, която дава нови възможности и е много сериозна стъпка в нова територия. Така през 1979 година се ражда професионалната средноформатна камера Pentax 6×7. Pentax отново нямат конкуренти и отново са първите.

Продължението на тази линия идва през 1997 година, когато излиза моделът 645n – първата средноформатна камера с вграден автофокус. Нейната по-късна версия 645nII е може би най-дълго произвежданата и търсена лентова средноформатна камера в света.

През всичките тези години фотоапаратите на Pentax многократно получават награди за най-добра камера на годината в редица страни по целия свят. Стотици са реномираните списания и фотографски общества от цял свят, които номинират технологиите Pentax за най-добрите в света. Pentax е от основните фактори за възникването на съвременната фотография такава, каквато я познаваме днес.

 

23-02-2014, 10:18
Цифровата ера

През 87-ма година цифровата ера все още изглеждаше твърде фантастично. Едва ли някой тогава си представяше какво предстои във фототехниката. Филмовата лента беше абсолютният и безапелационен лидер, настоящето, а и бъдещето изглеждаше нейно… Но неусетно нещо се променяше, оттук-оттам се появяваха все повече знаци, че филмите не са вече единствени.
Като всяка водеща фирма, Pentax по това време следи нововъведенията и настъпването на компютърната техника. В лабораториите на фирмата се правят експериментални образци. Същата 87-ма година се създава и представя прототип на цифрова камера.

Името е NEXA и от днешна гледна точка звучи пророчески! Тази камера си остава само прототип и не вижда серийно производство. Трябва да изминат много години, преди през 1995 година да тръгне поточната линия с цифрови камери под името Pentax El-C90. От гледна точка на съвременните представи този фотоапарат е с повече от скромни възможности: 768х650 пиксела с ISO 200. През онези години, понеже често пътувах по работа до Сингапур, си спомням как всеки път някой поръчваше да донеса компактен и автоматизиран лентов фотоапарат 35мм. Някъде там по лавиците с фотоапарати със сигурност е имало и цифрови, но кой да им обърне внимание…

На изложението Photokina през 2000-та година Pentax представят модела MR-52 с пълноразмерна матрица на Филипс и големия за времето си размер от 6 мегапиксела. Моделът предизвиква голям интерес, но за съжаление по неизвестни причини никога не се появява в серийно производство. Вместо тази камера, в серийно производство бива пуснат моделът El-2000, който е с 2-мегапикселова матрица и е съвместна разработка с Hewlett-Packard. Моделът се оказва не особено успешен и се произвежда само година.

За успеха трябват още три години работа, проби и грешки. Не е никак лесно в компания, произвеждаща лентови тела, да се организира производство на цифрови. Чак през 2003 година, се появява първата пълноценна и успешна цифрова огледална камера под името *istD. Този път уроците са научени и се получава повече от успешен модел, който бързо завоюва популярност с отличните си характеристики в съчетание с добра цена. Може да се каже и че това е моментът, в който започва сериозното развитие на цифровите камери на Pentax.

Тежката артилерия на фирмата тогава, а и сега, са средноформатните камери. Естествено е желанието да се направи и голямата стъпка към цифровизирането на този формат. Но това са камери, предназначени за сериозни професионални проекти, и както изискванията, така и очакванията към тях са от много високо ниво. Следват години, в които се правят опити за извеждането в производство на новата средноформатна камера 645D, която за съжаление много се забавя. Причините за многократното отлагане с голяма вероятност могат да бъдат намерени в добре известния фирмен стремеж към перфекционизъм. Междувременно компанията решава да направи технологична колаборация с корейската фирма Samsung за по-ниските класове и заедно извеждат на пазара няколко нови камери, на практика идентични, но с различни моделни имена. Последните съвместни модели са Pentax K20D и Samsung GX-20. По времето на анонсирането си двете камери са единствените в сегмента полупрофесионална фототехника с 14-мегапикселова матрица.

Следващата премиера през 2009 година на модела К-7 остава в сянката на големите очаквания към обещаната цифрова средно форматна камера. Моделът е първият, който може да снима и видео. К-7 е успешна и добре приета камера. За мое удивление, все още и в наши дни има хора, които не искат да се разделят с нея и продължават да снимат.

Но идва и големият ден. Голямото очакване свършва, при това с впечатляваща премиера: Pentax 645D. Камера, изцяло ориентирана към високия професионален сегмент. Влаго и прахозащитен корпус, 40-мегапикселова матрица и по традиция пълна съвместимост с обективите от филмовата ера на 645.

SLR камерите на Pentax ot 1952 до 2008

 

23-02-2014, 10:30

През 2011 година се развива и ново моделно семейство Pentax Q – най-малките фотоапарати със сменяема оптика в света. Интересна концепция, която внася удобствата на системите със сменяеми обективи в класа на джобните фотоапарати.

В по-високия клас са премиерите на Pentax K-5, последван от версията k-5II, прахо- и влагозащитен, който разполага и със защитени обективи.

Разработва се и много успешен прахо- и водозащитен апарат за масовия фотолюбител. Моделът К-50, наследник на К-30, е отново в прахо- и влагозащитен корпус, както и оптиката за него.

След като Pentax става част от Ricoh, се представя новият модел Pentax K-3. Старите традиции отново се възраждат. Моделът се приема изключително ентусиазирано, скоро след премиерата бива избран от читателите на престижният DPREVIEW.com за камера на 2013 година. И DPREVIEW “повличат крак“… Последвани са от стотици организации и интернет ресурси. Определено К-3 е камерата на 2013 година, безапелационен лидер в своя клас.

Фотоапаратът донася много иновативни решения, като механична симулация на AA филтър с възможност за работа на степени, и се приема безапелационно за най-съвършената камера в “1.5 кроп” формат, правена до момента.

Проблемът на високите постижения е, че много вдигат летвата и очакванията към бъдещите модели нарастват пропорционално. Още в началото на 2014 г. беше обявена новата средноформатна камера, наследник на 645. Надявам се нейният прием от фотообществото да бъде сходен с този на предшественика ѝ. От плановете на компанията може да се направи извод, че 2014-та ще бъде изпълнена със събития, сред които се очакват няколко важни премиери.

Междувременно през годините собствеността на компанията се сменя на два пъти. През март 2008 година компанията се слива с Hoya Corporation и продължава да произвежда фотоапаратура под името Pentax. През октомври 2011 година Hoya Corporation предава отдела, който се занимава с фотоапаратура, на Ricoh Company, а в рамките на корпорацията остават отделите за медицинска техника, които продължават да работят под марката Pentax.

След редица трансформации Pentax е марката, под която ще бъдат произвеждани фотоапарати висок клас от Ricoh Corporation. Историята понякога прави странни кръговрати и често се повтаря. Pentax сега е в същото положение като марка, както и по времето на златната ера: тогава апаратите са се продавали като Asahi-Pentax. Надявам се, че Ricoh-Pentax е началото на нова златна ера за компанията, дала толкова много на фотографията. Досега фирмената политика, независимо от неумолимите закони на пазара, винаги е била на страната на фотографа. През всички тези години голямата цел са били качеството и иновациите.

Лоялността към клиентите на Pentax няма равна. Дори и в наши дни е запазена пълна съвместимост с обективи, произведени в началото на филмовата ера. Компанията плаща висока цена за своята лоялност към клиентите, но с достойнството на самурай. И продължава да го прави…

Ако трябва да опиша Pentax само с едно изречение, то ще бъде: Последният самурай във фототехниката!