Гледали сте филми, в които някои от героите е фотограф, предполагам? Спомняте ли си с какво се отличаваше този персонаж? Почти винаги има голям, солиден… телеобектив на фотоапарата. Въобще фотограф в киното е равнозначно на голям обектив… Е, подробности разни са това, че обичайно обстановката никак не предполага разстояния и възможност да се ползва телеобектив, но за такива дреболии не си заслужава да се мисли. Въпросът бе, кое е най-важното, определящо един човек като фотограф 

За онези от вас, които са далеч от темата за телеобективите, тяхното предназначение (извън това в киното  ), общите им принципи и параметри, е предназначен и своеобразният увод в първата част. Останалите могат директно да преминат към втората.

Част 1: Що е телеобектив?

Телеобективите са отделна категория в света на фотографията. Не съм срещал статистика приблизително каква част от снимките се правят с телеобективи, но съм сигурен, че едва ли е голяма. А и днешната тенденция е все повече снимки да бъдат правени с камери, вградени в мобилни телефони, таблети и прочее устройства, които са “под ръка” в момента.

За добро или лошо, светът на фотографията се променя. Цели класове фотоапарати изчезват и биват заменени с вградени функции за снимане на различни устройства. Но дългофокусната оптика е запазена област, в която днес няма място за компактни устройства, а и едва ли ще се случи в бъдеще. Или поне докато не бъдат измислени и конструирани принципно различни обективи, които не се базират на познатите ни оптични елементи и физически принципи.

Макар да се смята, че предназначението на телеобективите е заснемане на отдалечени обекти, всъщност те са един изключително мощен инструмент в ръцете на фотографите с много приложения. С дългофокусна оптика могат да бъдат показани по един особен и неповторим начин съотношения между хора, предмети, сгради и отстояния между тях. Малката дълбочина на рязкост позволява и много силно акцентиране върху елемент от картината, извеждането му на преден план и подчертаването му по специален начин.

Телеобективите са и много полезни, когато се снимат предмети, сцени или места, където техниката има шанс лесно да бъде повредена. Например при заснемане на нисколетящи, калохвърлящи обекти:

Като пиша телеобектив, то може би е добре да уточня, че в тази дефиниция попадат обективи, които имат фокусно разстояние приблизително над 80 мм (35 мм еквивалент) и нагоре. Разбира се, за сериозна работа сред природата границата е по-висока – минимум 200 мм. “Колкото повече, толкова по-добре”, щях да напиша, но веднага се сетих за редица проблеми, в това число габаритите и теглото, затова ще обърна специално внимание на възможните компромиси и техните граници. Най-големите телеобективи, т.нар. супертелеобективи, са от 300 мм (35 мм формат) и повече, макар и тази граница да е условна.

Телеобективите са физически големи и такива ще си останат. Отварям скоба по отношение на масовото предлагане и рекламиране на т.нар. компактни „суперзум“ апарати. Приближаването/увеличението е отношение между фокусното разстояние на обектива (физическото, а не приравненото към 35 мм формат) и размера на матрицата. Като добавим и значението на светлосилата на обектива, става ясно, че компактен фотоапарат с голямо „приближаване/увеличение“ ще бъде винаги компромис по отношение на разделителна способност, обща светлосила на системата, т.е. нива на осветеност на сниманите обекти, при които може да се очаква приемливо качество. Разбира се, в хубав слънчев ден и на плажа ще може да се ползва и най-голямото увеличение на такъв апарат, но дори в този случай не очаквайте чудеса.

Размерите и теглото на телеобективите се увеличават много бързо и за съжаление, непропорционално на очакваното. Най-големият телеобектив, произведен за невоенно приложение, е направен по поръчка за частен купувач от Катар, предназначен е за камери 6х6 формат и е с данни 1700мм/f4. Сигурно по-незапознатите ще си кажат: “Какво толкова? Вече има компактни камери от клас „суперзум“ с толкова, че и повече, като фокусно разстояние (еквивалентно към 35 мм формат) на обектива..?” Е, ще побързам да ги разочаровам, като отбележа, че общото между споменатия обектив и тези „суперзумове“ са…, само числата за мм фокусно разстояние на обектива… приравнени към 35 мм формат. Този, за който писах, е производство на Zeiss и тежи 256 кг… И не, не може да се направи по-лек… поне не осезаемо. Определено и не може да се носи от който и да е фотограф, макар че ако ми го подарят, и да съм сам, със сигурност пак ще опитам да го взема… Мисля, че става ясно колко далеч една от друга са тези оптични системи, техните възможности и най-вече крайният резултат.

Изборът, работата и боравенето с един телеобектив не са така интуитивни, както тези с обективите с т.нар. „нормално“ фокусно разстояние. При “нормалните” обективи, образът през визьора или на екрана, е до голяма степен сходен с начина, по който човешкото око възприема заобикалящия го свят. Изображението, получено от телеобектив, изисква съвсем различна композиция, разстояние до обекта и отчитане на променената перспектива.

Диаграмата по-долу дава представа за реалните зрителни ъгли на няколко обектива, които са типични представители на отделни класове във фотографията. Ъглите са за хоризонталната част на кадъра и за матрица APS-C.

При избор на фотоапарат за любителски цели грешките едва ли ще са фатални, но телеобективът е предмет на сериозно обмисляне и претегляне на параметри, цели и условия за приложение. Ако трябва съвсем накратко да опиша основните проблеми с дългофокусната оптика, то коренът им е, че универсалността, т.е. способността за общи приложения е обратнопропорционална на фокусното разстояние. Разбира се, имам предвид обективи, които са категорично в категорията супертеле и същевременно имат приемливи оптични параметри. Колкото по-дългофокусен е един обектив, запазвайки светлосилата си в приемливи граници, толкова размерите и теглото му нарастват експлозивно. А от всички параметри като че ли най-бързо расте цената. Също трябва да се има предвид, че принципът колкото по-голям и скъп, толкова по-добре, не върши много работа, но пък е добра основа за скъпи грешки с ниска стойност на вторичния пазар…

Дотук с общия увод, време е за конкретния обектив.

Част 2: Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM

Обективът е представител на категорията супертелеобективи, с фокусно разстояние 300 мм (450 мм в 35 мм еквивалент), максимална бленда f4 и тегло от 1070 грама.

Започвам с целите, за които бе избран: предимно снимки на животни, птици, спорт и специални проекти. Като всеки избор в реалния свят, и този обектив е компромис между много параметри. Започвам с фокусното разстояние, като отбелязвам, че става дума за Pentax K-3, с APS-C сензор и т.нар. кроп фактор 1.5. Обективът е 300 мм, със зрително поле еквивалент на 450 мм за 35 мм формат. За мен и гореспоменатите цели това е най-използваемата комбинация. Ще обърна малко повече внимание защо. Това фокусно разстояние е максимумът, при който може да се говори за снимане от ръка. Каквито и системи за стабилизация да има една фототехника, при фокусни разстояния над 300 мм (450 мм за 35 мм еквивалент) работата без статив е ако не невъзможна, то силно затруднена и спорна като резултати.

Разбира се, имам предвид снимане не в градината пред нас, а на места, до които трябва да се ходи и да се работи не за половин час.
Към горното трябва да се добави и нужната ми светлосила. Обективът е с f/4, което е достатъчно за целите ми и бих казал, единствената възможност от гледна точка приемливост на размера и теглото. Дори в слънчев ден в гъста гора не може да се работи успешно на по-малки бленди, така че зумове от порядъка на 300 f/6.3, макар и разликата да не изглежда голяма, са в принципно друга категория. Като се отчете и фактът, че всеки обектив на практика започва да дава „всичко от себе си“ на един стоп над максимално отворената бленда, всяка дилема изчезва. Компенсацията на обектив с повишаване на работното ИСО не го разглеждам като алтернатива, целта все пак са снимки, не шаржове… 300 мм, но с f2.8 или 560мм f5.6 са вече непосилни за по-дълго ходене и снимане от ръка.

Ще илюстрирам горното и въобще сериозната дилема при избор на такава оптика с помощта на един друг брилянтен обектив, а именно Pentax DA 560mm F/5.6 ED AW HD

 

Дори от снимката се вижда, че основното амплоа на Pentax DA 560mm F/5.6 ED AW HD определено не е снимане от ръка. Трябва статив, работи се по-бавно, иска се позиция, не може да се реагира бързо. Обективът е с впечатляващи данни, но както писах по-горе, колкото повече, толкова по-малко универсален и подходящ предимно за специализирани дейности.

За сравнение, освен разликата от два килограма надолу, и размерите на Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM са много по-удобни за работа от ръка навсякъде и по всяко време…

Пример за разликата в зрителното поле на двата обектива. Двете снимки са направени от една и съща позиция от статив.

Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM

Pentax DA 560mm F/5.6 ED AW HD

Има и още нещо важно. При супертелеобективите, с увеличаване на фокусното разстояние, количеството и качеството на получаваната информация не нараства пропорционално и зависи от много фактори, включително разстоянието до обекта.

Колкото и да е куриозно, определено е грешка да се очаква пропорционално увеличаване на разстоянието, от което се снима, с мащаба на промяната на фокусната дължина. Важен фактор, а и сериозна пречка е атмосферата. При супертелеобективите състоянието на въздушната среда до обекта на снимката понякога е по-определящо за качеството, отколкото оптичните параметри.

В сравнително спокойна въздушна среда, след дъжд и в ясно време, направих тест с двата обектива Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM и Pentax DA 560mm F/5.6 ED AW HD от една и съща позиция, статив, много внимателно фокусиране и работа с дистанционно управление на камерата. Ясно и отличимо предимство в детайлите Pentax 560mm/f5.6 има на дистанции от десетки метри до километър. По-далеч получаваният резултат е много зависим от моментните атмосферните условия и често твърде спорен. Да, имаме по-голямо приближение, но като краен резултат използваемото изображение от двата обектива е твърде сходно, независимо от по-голямото фокусно разстояние на единия обектив. Имам предвид реалната информационна стойност в изображението, която е съвкупност от множество параметри, разделителна способност, контраст, цвят и т.н.

Специално подчертавам, че давам този пример конкретно, за да илюстрирам тезата си, която е, че невинаги и незадължително във всяка ситуация, по-големият обектив непременно ще даде пропорционално по-голямо преимущество. Естествено, мога да дам други примери, в които ще се вижда ясно предимство на Pentax 560 mm f/5.6 спрямо 300 mm f/4. Затова изборът на телеобектив е сложен и трябва да бъдат съобразени много обстоятелства, очаквани приложения, обекти за снимане и типична среда.

Конкретно за моите цели, които в повечето случаи изискват движение и често ходене пеша, съчетано със снимане в разнообразни условия и на различни разстояния, Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM е възможно най-оптималният като съвкупност от възможности и параметри обектив, който съм в състояние да използвам за намеренията си.

Поне за моята физика (100 кг/190 см) този обектив е на границата като размери и тегло. Става за по-дълги обиколки, оперативност, бърза реакция и преместване, когато е нужно. Правих дълги обиколки в града, а също и в планински условия, и мога да кажа, че до десетина километра в сложен терен с този обектив и апарата е приемливо и съм работоспособен. Не казвам, че е лесно, а че е възможно. Категорично в подобни условия с Pentax DA 560 mm F/5.6 ED AW HD, да речем, няма да се справя. Не защото обективът не може, а защото просто няма да съм готов да го занеса до където трябва. А и да успея, ще е повече тренировка за шерп, отколкото фотографско начинание. Тази дилема с теглото и размерите винаги е свързана с телеобективите. И най-брилянтният обектив вкъщи е по-лош от този, с който съм… За индивидуална работа и много движение намирам поне за себе си SMC Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM за близко, ако не и за точно попадение в идеала.

Когато бързам и снимам често, поне за мен най-удобният начин за носене е да държа обектива в задната част. Общо взето, там е центърът на тежестта и не изморява. Всеки има свой маниер на работа, аз не се чувствам комфортно с каишки и разни ленти за фотоапарата и обективите.

Преди време бях убеден, че да влаго- и прахозащитата на един обектив е отлично качество, най-вече за да бъде по-дълговечен и да не се притеснявам за съхранението му. Гъбите са страшен враг на обективите, при това ако веднъж се появят, шансовете за гъбешки армагедон не са големи. Но в интерес на истината, когато поработих известно време по един специфичен проект сред природата, започнах много да ценя влагозащитата на този обектив. Всеки път си казвах, че ще внимавам и няма да го мокря… и така няколко пъти…

Добре е да спомена защо не разглеждам като алтернатива т.нар. зум обективи, с променливо фокусно разстояние. Въпрос е на маниер, начин на работа, а и на нейното естество, разбира се. Споменах, че всеки обектив е съвкупност от компромиси. При зум обективите, компромисите са в пъти повече и по-големи в оптичните параметри и като механика. Естествено, и теглото е по-голямо, също размерите, а и механичната устойчивост и дълговечност.

На практика това, което съм установил е, че когато тръгна да работя сред природата на фотолов, никога не ми е трябвало по-малко фокусно разстояние. Дори и в най-трудната част – портретите, за които ще стане въпрос по-късно, няколко крачки назад или напред не ми пречат особено и дотолкова съм свикнал да се движа с апарата, че го намирам повече за предимство, отколкото за неудобство. При движението си виждам различни гледни точки, светлина и сенки и този процес непрекъснато ми дава нови идеи. Като цяло работата с обектив с постоянно фокусно разстояние намирам за предимство. Дори се улавям, че когато все пак съм със зум, някак ми е по-интуитивно да се преместя, отколкото да “мръдна зума”… Смешно вероятно за някои, но е въпрос на навици и маниер. Разбира се, има дейности и приложения като репортажната фотография например, където “зум” обективите са необходимост, а не улеснение. Моите проекти в голямата си част са далеч от тази сфера и затова в голяма степен предимствата на “зума” са ми ненужни, докато неговите недостатъци определено ми пречат.

И отново към Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM. Механичната конструкция е добре обмислена и използването със статив е удобно. Лесното сваляне на опората за статив е страхотна екстра. Аз съм оставил ARCA-SWISS плочката монтирана и когато ми трябва работа със статив, е въпрос на секунди да го монтирам, за също толкова и го свалям. Което е по-важно, често при полева работа, точно тази опора пречи и махането ѝ прави държането в ръка (по моя маниер) безпроблемно. Адмирации за конструктора – явно достатъчно е мъкнал телеобективи по баирите и знае кое, как и защо… или е намерил правилния човек да му разкаже…

Основни технически данни:

Наименование smc PENTAX-DA* 300mm F4 ED [IF] SDM
Производител Ricoh – PENTAX
Серия DA*
Година на представяне 2008
Зрителен ъгъл 5.4°
35 мм еквивалент – 450 мм
Оптична формула – 8 елемента в 6 групи
макс. бленда 4
мин. бленда 32
Брой ламели на блендата 9
Минимално фокусно разстояние 1.4м
Увеличение 0.24×
Диаметър за преден филтър 77мм

Размери (диаметър / дължина) 83мм / 184мм
Тегло 1070 грама

Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM e шесто поколение. Родоначалник на фамилията е Pentax 300mm/f4 – произвеждан от началото на 1975 година. Всяко следващо поколение бива усъвършенствано, като рязък скок се прави през 1987 година, когато в 300 мм телеобектив започват да се вграждат и елементи с ултраниска светлинна дисперсия (ED).

Елементите са два, отбелязани в синьо на диаграмата по-горе. Оптичната схема е разкошна, само осем елемента, в шест групи, отлична разделителна способност. Общо взето, на максимално затворена бленда голяма част от обективите си приличат, отликите се виждат, когато се работи на долната граница и максимално отваряне. Този обектив се справя чудесно и е напълно използваем на f4, с практически никакво винетиране, много добре контролирана аберация, включително и вторичен спектър и незабележима дисторсия.

Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM е обектив от „звездната серия“ на Ricoh-Pentax. Серията обективи DA* са предназначени за работа с най-високи изисквания и предимно за професионална употреба. Като конструкция и използвани материали са безкомпромисни. Традиционно серията е водо- и прахозащитена, а защитата е от най-високото ниво, предлагано от Ricoh-Pentax, маркирано с AW – ALL Weather. Обективите са предназначени за работа във всякакви климатични условия, време и място.

Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM има специално покритие на предната леща, което според фирмените каталози предпазва от лесно полепване по нея на мазнини и други замърсители, а също и помага при снимки в мъгла и наличие на водни пари. Аз никога не използвам предпазни филтри, така че всякакви такива екстри намирам за особено добре дошли. Ето и как изглежда предната леща след работата по снимките за това ревю:

Нямам възможност да преценя доколко помага специалното покритие, но не намирам за необходимо много често почистване.

Оптичните елементи в „звездната серия“ са изработени от материали с особено високо качество. Предназначени са за апарати с APS-C размер на сензора, но с малки изключения всички покриват без проблем изискванията за 35 мм формат и това не е никак случайно. Така се разчита на използване най-добрата част от оптичната конструкция и постигане на върхови параметри. Конкретно разглежданият обектив покрива и 35 мм формат без значимо винетиране.

Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM има вграден ултразвуков мотор, може да фокусира и на по-стари тела механично чрез т.нар. „отвертка“. Докато събирах информация за него, предимно от хора, които са го използвали в особено трудни условия, намерих интересна препоръка. При температури под -25 градуса SDM моторът започвал да работи по-вяло и авторът препоръчва промяна на фърмуера на обектива, така че и на новите тела да работи с механичния фокус. Аз нямам такива намерения – едно, че не очаквам да работя на такива температури, и второ, оказа се, че SDM моторът има много явни предимства при фотолов. Много е тих. Толкова тих и бърз, че в началото чак ми изглеждаше странно и нереално. За снимане на животни SDM моторът е направо задължителен, защото не го чуват. В интерес на истината, преди да поработя сериозно с този обектив, не бях обръщал толкова внимание върху силата на звука, който издава един обектив. Но постепенно свикнах с това голямо удобство и да си призная, вече трудно бих се отказал от него. Забелязва се и един силен страничен ефект: шумовете от ходене, чупене на съчки и прочие се чуват от животните и пречат много, но все пак са обичайни и не водят до драматични последствия. Докато звуците от едно механично фокусиране са толкова непривични в гората, че предизвикват моментално заставане нащрек на всичко живо в голям радиус. Не знам дали не преувеличавам, но според мен за фотолов “шумният” обектив е почти неприложим.

За незапознатите, прилагам една илюстрация на принципа, по който работи т.нар. “ултразвуков” двигател. Използва се ефектът на механично свиване и разширяване (промяна на размерите) на елементи от пиезоелектрическа керамика, към които е приложено електрическо напрежение. Контролер управлява последователността за отделните елементи и осигурява поредност и синхронизирано движение. Тези двигатели се характеризират с коефициент на полезно действие, достигащ 90%, изключителна прецизност, малки габарити и тегло. Допълнителен плюс за вграждането им в обективи е големият въртящ момент, който не изисква големи и сложни редукторни механизми. Двигателят с такъв принцип на работа е сравнителна новост като цяло и в частност във фототехниката. Изобретен е в Киевския политехнически институт през 1964 година от В. Лавриненко.

Когато се работи с телеобектив, колкото и добър да е автофокусът, много често е или неприложим, или недостатъчно прецизен. При по-тъмно, снимки на птици в гора и множество клони, автофокусът е твърде проблематичен и по-скоро неприложим. Ръчното фокусиране в тези, а и в много други случаи е единственият път към добра снимка. На практика по-често фокусирам/дофокусирам ръчно, като използвам автофокуса предимно когато разглеждам или сменям точката за снимане. И тук специално отбелязвам перфектната система за ръчно фокусиране, с която разполага този обектив. Няма нужда от никакви превключвания между ръчен и автоматичен режим. Благодарение на системата Quick shift, ръчното фокусиране или дофокусиране се прави директно по всяко време. За по-бърза работа тази възможност просто няма алтернатива. Освен това фокусиращият пръстен е голям, с удобен ход, сякаш е правен за обектив, който има само ръчна фокусировка.

Обективът е с много солидна механична конструкция, надежден и определено добре конструиран за работа в сурови условия. Вътрешен фокус, като освен фокусния пръстен няма други външни въртящи се елементи. Обръщам внимание на това решение, като много практично и удобно. При него за фокусиране се движи група лещи, която е назад в оптичната конструкция, относително малка е и респективно лека. Така при префокусиране обективът не си променя значително центъра на тежестта – нещо, което при големи и тежки обективи е от голямо значение. Освен това, липсата на каквито и да било движещи се елементи отвън на обектива прави конструкцията много по-лесна за херметизация и устойчива. Важно е и че за движението на оптичната група, осъществяваща префокусирането, се изисква много по-малко усилие, което намалява теглото и размера на двигателя и съответно консумацията му. Това, което трябва да се има предвид, е, че при префокусиране на различни разстояния на по-късите дистанции обективът променя малко и реалното си фокусно разстояние към посока надолу.

За един обектив най-добре е да се говори с изображения, но този конкретно ще се опитам да характеризирам и с няколко думи. Рязко изображение, отлична детайлизация, много въздух, дълбоки и наситени цветове. Изваждане на фокусирания обект по един много характерен и своеобразен начин. Изображенията имат особена лекота, съчетана с изящно предадена тримерна картина, като същевременно задният фон е дефокусиран по един силно специфичен маниер, за който нямам точен израз, но бих характеризирал като дълбок и изящен.

Със снимките по-долу, ще илюстрирам отделните области, в които намирам, че този обектив има отлични възможности, дава особени предимства и има характерен светлопис. Особено предизвикателство за мен, беше да го тествам в някои нетипични за телеобектив области. Много мощен инструмент, но изисква добро познаване на детайлите и неговите оптични особености. Голяма част от снимките са във формат 1920 х 1080, за да ги разгледате в този им размер, ще трябва индивидуално да ги отваряте с браузера.

Първата аналогия, когато стане реч за телеобектив, поне за мен винаги е била авиацията и снимките на самолети и други летящи апарати. Снимките са правени от ръка и без специална подготовка и специален достъп до подходящи зони, фокусното разстояние позволява да се работи спокойно достатъчно далеч от летището.

Снимането на самолети е естествена територия за телеобективите но Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM е отличен инструмент и за точно обратното, светът на малкото. Често се неглижира и пропуска тази възможност но всъщност тя е много благодатна. Става въпрос за снимки на цветя, насекоми, въобще дребни животни и предмети. До голяма степен този телеобектив, може да влезе в запазеното място на типичен макро обектив. С голямото си фокусно разстояние, можете спокойно да вкарате в кадър плашливи пеперуди или насекоми без твърде да се скъсява разстоянието до тях. При фотолов винаги се случва и нещо твърде малко но пък интересно да се появи и е голяма опция без смяна на обектива да “влезе в кадър”. С други думи приятно е усещането да се ходи с телескоп, който при необходимост веднага става…, микроскоп…

Снимането на малки обекти не е първата асоциация с телеобектив, същото важи за елементи на ландшафта и пейзажи. Макар тези снимки да не са особено привични за един телеобектив, особено когато не е “зум”, то понякога точно малкото зрително поле и дълбочина на рязкост дават възможност за акцент, и подчертаване на елементи, иначе твърде незабележими.

В началото споменах, че едно от специалните приложения на телеобективите е свойството им да компресират пространството, и да “приближават” физически отдалечени обекти, като силно променят привичните пропорции между тях. На някои от снимките по-долу, в кадър са обекти намиращи се на разстояния десетки километри.

Нали знаете на какво се радват децата и фотографите? Птиците и животните около нас винаги са “под ръка” за снимки, не възразяват, или поне не в изрична форма и с готовност позират. Но е факт, че не са твърде търпеливи и не разбират особено от нуждата да застанат на едно място без да мърдат за да “стане снимката”… Понякога просто си отлитат или напускат снимачната площадка като им омръзне.

Изборът на този обектив, първоначално до голяма степен се определяше от изискванията за снимки сред природата, фотолов. Всички следващи снимки са направени само от ръка, без маскировка и без никаква специална подготовка, по време на разходки в планината. По-нататък имам намерение да поработя по снимането на “трудни” видове, за които ще се искат и по-различна подготовка, време и разбира се отлично познание на конкретния вид, местообитания, навици и т.н.

Само като едно малко отклонение, ловец съм от десетилетия и отбелязвам, че е много по-трудно да се заснеме едно животно, отколкото да бъде отстреляно. Дори и най-“дългобойната” оптика е твърде скромна в сравнение с ловен снайпер, при това, за успешен изстрел се иска добро премерване. За успешна снимка, се търсят още много фактори, често пъти трудно достижими, осветление от правилната страна, достатъчно силно, а също и подходящ за снимката ъгъл на падане на слънчевите лъчи оттам и търсен спектър и т.н. Особено някои видове са изключително трудни за заснемане и само който дълго време е работил в тази област може да оцени, трудът и търпението, което стоят зад една снимка…, а често и много шанс…

Освен всичко останало, снимките на дивата природа изискват и добро познание на камуфлажа и сливането с местността. И още нещо, дивите животни се отнасят към обектива като към оръжие. Дори птица, която иначе би си останала на клона без да се притеснява от човешкото присъствие, щом забележи насочването на обектива към нея, веднага сменя позиция и отлита по-далеч.

И няколко снимки от запазената територия, зоологическата градина. Любимо място за децата и телеобективите. Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM тук се чувства у дома си.

Завършвам представянето на Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM с няколко портретни фотографии. Фотографските канони отреждат на портретните обективи областта 80мм до 150мм (35мм еквивалент) Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM с неговата еквивалентна фокусна дължина от 450мм е много далеч от общо приетите норми за портретен обектив.

Аз лично намирам че този диапазон, макар да не е традиционен притежава едно различно “звучене”. Позволява много силно “изваждане” на основният обект и както бих го нарекъл приказен заден план. Нарочно не употребявам общо приетият термин “боке”. За мен определението “боке” до голяма степен има своите граници. Тук имаме нещо съвършено различно и твърде своеобразно. Във всеки случай постиганият резултат е уникален, цветово наситен, бих го определил като акварелно-маслен светлопис… Работните растояния и начинът на снимане предполагат и друго отношение на модела и повече отражение на личност и настроение. Няма нищо общо със стоеж буквално пред обектива… Когато се снима с този обектив, моделът не се чувства “сниман”. Пространството около него е свободно, няма го онова субективно ограничение което винаги повече или по-малко възниква от близостта с фотографа…

Нямам намерение да пиша заключение, Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM предстои да бъде център на внимание, надявам се дълги години занапред.

Обичайно пиша кратка ретроспекция с плюсове и минуси. Сега ми е трудно да формулирам по този начин мнението си за този обектив. Предимствата и неговите качества бяха показани повече или по-малко по-горе. Но като че ли за първи път съм силно затруднен да формулирам ясно явен недостатък. Не защото обективът е нещо извън нашата вселена и няма недостатъци, но знаейки принципите за проектиране и изискванията за постигането на определени оптични параметри, разбирам взетите решения в неговата конструкция и причините за тях. В този аспект съм съвършено наясно, че подобрявайки едно, то друго става проблем. Намирам балансът между оптични параметри, размери, тегло и цена като отличен.

Във времето, което снимах с Pentax DA* 300mm f/4 ED [IF] SDM намирам неговата комбинация от компромиси за най-практична и приложима с оглед на моите изисквания. Невероятно, но факт, затруднявам се да формулирам минус… Мога естествено да напиша, че го намирам скъп, но ще трябва да дам пример в противовес, а нямам такъв. Така че оставям въпросът за открит…

За контакт във връзка с публикацията:
Венцислав Петров (VPetrov.photography)